Производството е по реда на чл. 304 ГПК.

Образувано е по молба на А. С. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 2914 от 12.08.2020 г. по гр. д.№ 16072 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, X. състав, с което по иск на Ц. Д. И. и М. А. И. срещу М. А. Я. /бивша съпруга на А. С. Я./ е постановено решение по признание на иска за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД /поради неизпълнение/ на сключената между Ц. И., М. И. и М. Я. съдебна спогодба от 06.03.1984 г. по гр. д.№ 161 от 1984 г. на Пловдивския районен съд.

В молбата за отмяна се твърди, че молителят е бил необходим другар на М. Я. по иска за разваляне на съдебната спогодба по гр. д.№ 161 от 1984 г., поради което е следвало да участва като страна по делото за развалянето на спогодбата.

В писмени отговори от 10.11.2020 г. и 29.11.2020 г. ответниците по молбата Ц. Д. И., М. А. И. и М. А. Я. оспорват същата като неоснователна. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия, счита следното:

По допустимостта на молбата съдът се е произнесъл с определеиние № 55 от 02.04.2021 г.

По основателността на молбата съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 304 от ГПК, отмяна може да иска само онова трето неучаствало по делото лице, спрямо което влязлото в сила съдебно решение има сила на пресъдено нещо. Решенията имат сила на пресъдено нещо само спрямо страните по делото и техните правоприемници /чл. 298 ГПК/, а по изключение и спрямо тези трети неучаствали в делото лица, които са били необходими другари на страните по делото по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК /чл. 172, ал. 2 от ГПК отм. /.

В разгледания случай молителят А. С. Я. е бил необходим другар на М. А. Я. по предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на съдебната спогодба, по силата на която наследственият на М. Я., Ц. И. и М. И. имот е бил възложен на М. Я., а М. Я. е била осъдена да заплати за уравнение на притежаваните от майка й и сестра й общо 5/6 ид. ч. от имота сумата 5445 лв., поради следното: Към момента на съдебната спогодба /06.03.1984 г./ М. Я. е била в брак с молителя А. С. Я. /прекратен едва през 2012 г./. Доколкото придобиването на 5/6 ид. ч. от имота по силата на тази спогодба е възмездно и по време на брака, на основание чл. 21 от действащия СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) от 2009 г. във връзка с пар. 4, ал. 1 от ПЗР на същия СК 5/6 ид. ч. от имота са придобити от двамата бивши съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност. След прекратяване на брака им с влязло сила на 24.11.2012 г. решение, собствеността е трансформирана в обикновена съсобственост между двамата. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на СИО, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Няма основание да се приеме нещо различно и в случаите, когато бракът между съпрузите е прекратен и е предявен конститутивен иск, с който се претендира заличаване на последиците от договор с вещноправен ефект, сключен през време на брака. И в този случай бившите съпрузи са необходими другари, тъй като и двамата са придобили вещни права въз основа на облигационното правоотношение, което се цели да бъде прекратено с предявяване на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора /в случая спогодбата/ и евентуалното уважаване на този иск ще засегне правната сфера и на двамата бивши съпрузи /ще доведе до загубване на правото на собственост и на двамата, а не само на притежаваната от единия бивш съпруг идеална част от вещта/. И в този случай спорното правоотношение е от такова естество, че е изключена възможността за различно решение по различните искове срещу двамата приобретатели на имота - бивши съпрузи. В този смисъл е и трайната практика на ВКС: решение № 169 от 02.07.2018 г. по гр. д.№ 916 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 749 от 01.12.2010 г. по гр. д.№ 877 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 2712 от 26.11.1970 г. по гр. д.№ 2130 от 1970 г. на ВС, I г. о. и много други.

Поради изложеното неучастието на А. Я. като страна по делото по предявения срещу бившата му съпруга М. Я. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на спогодбата от 06.03.1984 г., касаеща придобит от двамата по време на брака им имот, е основание по чл. 304 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по това дело.

Тъй като делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, е разгледано по реда на ГПК отм. г., предвиждащ преклузии при недаване на отговор на исковата молба, при несвоевременно заявяване на определени възражения и при несвоевременно представяне на доказателства, след отмяната на влязлото в сила решение делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който следва да започне новото разглеждане на делото от връчване на препис от искова молба на А. Я. и даване срок на същия да даде отговор по чл. 131 ГПК.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по направените в настоящото производство пред ВКС разноски.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2914 от 12.08.2020 г. по гр. д.№ 16072 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, X. състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд от фазата на връчване на препис от исковата молба на А. С. Я..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.