Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от [община] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 60436 от 7. 07. 2021 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба.

Ответницата по молбата Т. И. И., действаща като ЕТ „Голям Д.-71-Т. И.“, [населено място] изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно като несъответстващо на сложността на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да бъде присъждано.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното.

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение № 60436 от 7. 07. 2021 г. по т. д. № 2094/2020 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 148 от 16. 12. 2019 г. по в. т. д. № 291/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 292 от 17. 07. 2019 г. по т. д. № 7/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касационната жалбоподателка Т. И. И., действаща като ЕТ „Голям Д.-71-Т. И.“, срещу [община] искове за заплащане на сумата от 252 060 лв., представляваща стойност на сграда – търговски обект, изградена от ищцата в общински терен по силата на договор за наем от 17. 07. 1992 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата до окончателното й изплащане, както и на сумата от 128 095, 85 лв., представляваща мораторна лихва за времето от 18. 01. 2013 г. до 5. 01. 2018 г.

В отговора на касационната жалба ответната страна [община] е направила искане да й бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 8. 10. 2020 г., съгласно който уговореното между общината и упълномощеното да я представлява Адвокатско дружество „Р., П., Д. и Козаров“ и заплатено в брой възнаграждение с ДДС за изготвяне и депозиране на касационната жалба, както и за процесуално представителство пред ВКС, е в размер на 8400 лв.

При постановяване на определението от 7. 07. 2021 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касационната жалба има право да ги получи.

Неоснователно е възражението на Т. И., действаща като едноличен търговец „Голям Д.-71-Т. И.“, че не следва да бъде ангажирана отговорността й за разноски, тъй като заплатеното от [община] адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно сложността на делото. Този извод следва от разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която дава право на съда само да намали разноските в частта им за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, но не и да откаже присъждането им, когато са налице предпоставките по чл. 78, ал. 1 – ал. 4 ГПК. В случая не е налице и основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските в частта им за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Обжалваемият интерес е в размер на 380155, 85 лв. и минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 9133, 11 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 / 4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по този ред, с оглед изчерпването на адвокатската защита на ответника по касация с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 8220 лв. с ДДС. При това положение размерът на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение от 8400 лв. с включен ДДС не се явява прекомерен, доколкото същият е близък до минималния. Следва да се подчертае, че съдът прилагайки разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК може да намали възнаграждението поради прекомерност, но не е задължен да го редуцира до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. като задължителна долна граница при уговаряне на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационната жалбоподателка бъде осъдена да заплати на ответната община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 60436 от 7. 07. 2021 г. по т. д. № 2094/2020 г. на ВКС в частта за разноските, като ОСЪЖДА Т. И. И., действаща като ЕТ „Голям Д.-71-Т. И.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [община] сумата от 8400 лв. /осем хиляди и четиристотин лева/ разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.