Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 17 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 542/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр. д.№ 5511/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София, искове за признаване за установено, че К. К. П. не дължи на „Фронтесд интернешънъл“ ЕАД сумите 8 225, 60 лв - просрочена главница по договор за банков кредит от 21.11.2007 г., 3 207, 68 лв - редовна лихва за периода от 25.12.2009 г. до 18.11.2012 г., 2 876, 22 лв - наказателна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 17.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер 286, 19 лева държавна такса и 536 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на вземанията по давност. Решението е постановено при участието в производството на „С.Г.Г“ ЕАД, гр.София като трето лице – помагач на ответника „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.

За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че по подадено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение, за вземанията, предмет на производството, била издадена от Пернишки районен съд срещу ищеца заповед № 4186/ 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 5388/ 2013 г. За вземанията бил издаден и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1712/ 2013 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ ***. На 21.12.2013 г. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника. С молба с вх. № 207/ 07.01.2016 г. първоначалният взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомил ЧСИ, че е прехвърлил вземанията си към ищеца чрез договор за цесия на ответника по делото. Приобретателят на вземанията /ответникът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД/ бил конституиран като взискател и възложил на ЧСИ извършването на справка за трудови договори и вещи на длъжника предприемане на действия за обезпечаване на вземанията. Извън посочените по изпълнителното дело не били осъществявани никакви други действия. При тези фактически установявания въззивният съд извел, че процесните вземания не били погасени по давност, тъй като не бил изтекъл давностния срок, в рамките на който срещу ищеца да не били предприемани никакви изпълнителни действия. Посочил, че към датата на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС 3/ 18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, се прилагали занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, т. е. до 22.06.2015 г. давността по отношение на спорните суми била спряна. Тя продължила да тече след 26.06.2015 г. и до завеждане на исковата молба не били изтекли 5 години, в които вземанията да били погасени.

С оглед тези мотиви на обжалваното решение, в него въззивният съд е разрешил правния въпрос спряно ли е било течението на давностния срок до приемането на Тълкувателно решение по дело № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, с т. 10 от която е било обявено за изгубило сила Постановление № 3/ 1980 г. на Пленума на Върховния съд. Отхвърлянето на иска е мотивирано чрез даване на положителен отговор на този въпрос. Същевременно по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г., извършена с решението по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е налице противоречива практика на отделни състави на Върховния касационен съд. За преодоляването на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк. д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д.№ 1726/ 2021 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г. о., до приключване на производството по тълкувателно дело № 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: