Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 17 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 542/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Пернишки районен съд по гр. д.№ 5511/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София, искове за признаване за установено, че К. К. П. не дължи на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД сумите 8 225, 60 лв - просрочена главница по договор за банков кредит от 21.11.2007 г., 3 207, 68 лв - редовна лихва за периода от 25.12.2009 г. до 18.11.2012 г., 2 876, 22 лв - наказателна лихва за периода от 25.01.2010 г. до 17.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер 286, 19 лева държавна такса и 536 лева юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването на вземанията по давност. Решението е постановено при участието в производството на „С.Г.Г“ ЕАД, гр.София като трето лице – помагач на ответника „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.

Жалбоподателят повдига в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на въззивния съд, когато препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, с които да обоснове изводите си по същество на спора; за задължението на въззивния съд да се произнесе по твърдяните от страните факти и да не се произнася по възражения, които страните не са направили; и за задължението на въззивния съд при постановяване на акта си да съобрази настъпилите след предявяване на исковата молба факти, които са посочени в нея и индивидуализират спорното право, включително настъпилото след предявяване на иска изтичане на срок на погасителна давност. Жалбоподателят поддържа, че във въззивното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД оспорва жалбата. Счита, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като в изложението на касатора по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не са изведени конкретни и ясно формулирани въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС. В изложението били формулирани единствено касационни оплаквания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК било недопустимо. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение.

Третото лице „С.Г.Г“ ЕАД не взема становище по жалбата.

Неоснователно е твърдението на ответника, че касаторът не е формулирал конкретни и ясни въпроси, по които обжалването да бъде допуснато. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил кои правни разрешения на въззивния съд оспорва и в кои актове на ВКС тези разрешения са дадени в противоположен смисъл. Това е достатъчно, за да се счетат въпросите повдигнати, като в този случай /съгласно указанията в цитираното по-горе Тълкувателно решение/ касационната инстанция е в правомощията си да ги уточни и прецизира.

Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че по подадено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за вземанията, предмет на производството, била издадена от Пернишки районен съд срещу ищеца заповед № 4186/ 22.07.2013 г. по ч. гр. д. № 5388/ 2013 г. За вземанията бил издаден и изпълнителен лист на 22.07.2013 г., въз основа на който на 12.11.2013 г. било образувано изпълнително дело № 1712/ 2013 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ ***. На 21.12.2013 г. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника. С молба с вх. № 207/ 07.01.2016 г. първоначалният взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомил ЧСИ, че е прехвърлил вземания си срещу ищеца чрез договор за цесия на ответника по делото. Приобретателят на вземанията /ответника „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД/ бил конституиран като взискател и възложил на ЧСИ извършването на справка за трудови договори и вещи на длъжника и при наличие на такива да предприеме действия за обезпечаване на вземанията. Извън посочените по изпълнителното дело не били осъществявани никакви други действия. При тези фактически установявания въззивният съд извел, че процесните вземания не били погасени по давност, тъй като не бил изтекъл давностния срок, в рамките на който срещу ищеца да не били предприемани никакви изпълнителни действия. Посочил, че към датата на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС 3/ 18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, се прилагали занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, т. е. до 22.06.2015 г. давността по отношение на спорните суми била спряна. Тя продължила да тече след 26.06.2015 г. и до завеждане на исковата молба не били изтекли 5 години, в които вземанията да били погасени. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК съдът счел за ирелевантно, като посочил, че перемпцията не води до погасяване на материалното право. Относно приложимият за вземанията давностен срок съдът посочил, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение съответстват на последиците на влязло в сила съдебно решение, затова приложима била разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е обуславящ, но той е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Съобразено е разрешението, че когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи /решение № 138/ 20.12.2018 г. по гр. д.№ 4169/ 2017 г., ІІІ г. о./.

Вторият поставен въпрос е необуславящ. Касаторът не сочи в изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК кои от твърдяните от страните факти съдът не е взел предвид и по кои невъведени от страните възражения се е произнесъл. В касационната жалба е уточнено, че окръжният съд в Кюстендил, без да е бил сезиран с изрично оплакване от въззивника, е приел че са установени в акта за общинска собственост основанията за придобиване на процесния имот от общината, без заявено във въззивната жалба оплакване. Тъй като по делото не се обжалва решение на Кюстендилски окръжен съд, нито е заявен спор за собственост за общински имот, тези доводи на касатора са напълно неотносими към правните разрешения в обжалваното в настоящето производство решение.

Третият въпрос също е необуславящ, тъй като предполага наличие на факт от значение за спорното право, настъпил след подаване на исковата молба и който страната е въвела надлежно в процеса пред инстанциите по същество. В случая ищецът не е твърдял пред първоинстанционния съд настъпил в хода на процеса факт от значение за заявеното от него право, а въззивната му жалба е бланкетна. Съгласно установената практика /срв. решение № 136/ 17.10.2019 г. по т. д.№ 2673/ 2018 г., ІІ т. о. и цитираните в него/, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации – тя може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантен за делото факт. Факти, които страните не са въвели при условията на състезателност в процеса, въззивният съд не може да взема предвид - решение № 320/ 30.11.2018 г. по т. д.№ 2998/ 2017 г., ІІ т. о. и цитираните в него.

По изложените съображения Върховният касационен съд приема, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 17 от 15.01.2021 г. по гр. д.№ 542/ 2020 г.

ОСЪЖДА К. К. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]бл. 87 вх.В ет. 2 ап. 51 да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София, ул.Х. И № 15, ЕИК 200644029, 300 лв /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: