Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Молителите „ТТ Логистика“ ООД и А. С. В. в подадената от тях молба сочат, че са налице нови обстоятелства, а именно удостоверение за временно конфискуване на предмети от 05.09.2019 г., видно от което е конфискувано на границата на Р Хърватия процесното полуремарке, като обявено за общодържавно издирване. По прокурорска преписка било постановено и влязло в сила Постановление от 08.08.2019 г. на Р П. П за отказ да се образува наказателно производство. На 08.10.2019 г. по изп. д. 1/2019 г. по описа на ЧСИ С. Г. била изпълнена обезпечителна заповед, издадена по настоящето дело за изземване и предаване на процесното МПС. Тези доказателства не били налични към постановяване на съденото решение. Молят да се отмени решение № 502 от 18.11.2019 т. по гр. д. 50/19 г. РС – Смолян, потвърдено с решение № 20265 от 24.07.2020 г. по гр. д. 2020540500173.

Ответникът „Роудпойнт ВС“ ЕООД оспорва искането. Излага съображения, че от самото писмено доказателство било станало известно, че е иззето полуремаркето от Х. Н. К., управител на „ТТ Логистика“ ООД. От това прави извод, че не е новооткрито обстоятелство, а е било известно на молителя в хода на приключилия процес. По отношение на ответника А. В., счита, че соченото в молбата обстоятелство, не би могло да има значение по иска, разгледан срещу този ответник. Във въззивното производство било обсъждано оплакването, че искът за връщане на процесната вещ бил безпредметен, тъй като била върната на ищеца. Това обстоятелство било въведено във въззивната жалба. Но и вещта не била предадена на ищеца, а на трето лице – пазач. Второ, това предаване било извършено от ЧСИ въз основа на обезпечителна мярка, която имала привременен характер и не можела да формира сила на пресъдено нещо, която да установи безспорност в отношенията на страните. Ищецът бил имал правен интерес от положително решение по този иск, доколкото първият ответник явно оспорвал правото му да държи вещта и претендира да е титуляр на това право. Едва след влизане в сила на решението по този иск би установило безспорност в отношенията на страните и ще се налице условията ищецът да установи легитимно и окончателно държане на вещта. Иска да се приеме, че молбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е допустима. С оглед твърденията на молителите в процеса, следва да се прецени, дали представените писмени доказателства представляват нови доказателства, налагащи извод, че решението е опорочено и следва да се отмени поради това. Поради това, въпрос по основателност на искането е дали изложеното твърдение от А. В. относно представените писмени доказателства, представлява основание за отмяна съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молбата е подадена в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК срок.

Установява се, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което, „ТТ Логистика“ ООД е осъден да предаде на „Роудпойнтс ВС“ ЕООД, държането на пътнопревозно средство, полуремарке, поради разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на ППС, сключен на 28.4.2018 г. А едновременно „ТТ Логистика“ ООД поради неизпълнение на задълженията за заплащане на част от продажната цена и А. С. В. са осъдени да заплатят солидарно на „Роудпойнт ВС“ ЕООД сумата от 10 000 лв от дължимата неустойка в общ размер от 23 280 лв за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на ППС, сключен на 28.04.2018 г. ведно със законната лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. частичен иск, дължима неустойка от 23 280 лв за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на ППС, сключен на 28.4.2018 г. ведно със законната лихва за забава върху сумата от 10 000 лв, считано от предявяване на иска от 16.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

Отмяна на влязло в сила съдебно решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се допусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната на това основание засяга само решения, при което невиновно, обективно не е разкрита обективната истина. Решението следва да е постановено при непълнота на доказателствата, която се установява, но се дължи не на процесуално нарушение или небрежност на страната. Страната следва да е узнала и да се е снабдила с писменото доказателство, на което се позовава, след приключване на процеса и това да е станало не поради неполагане на дължимата грижа за събиране на доказателства в процеса. Освен това писмените доказателства, по отношение, на които са налице сочените предпоставки следва да са релевантни и от съществено значение за разрешаване на спора между страните.

В настоящия случай не са налице предвидените от законодателя предпоставки. На първо място, соченото писмено доказателство – удостоверение за временно конфискуване на предмети, издадено от Р Хърватия, МВР, полицейски участък Баяково, е представен след приключване на събиране на доказателства в хода на първоинстанционното производство, в процеса л. 223 от първоинстанционното производство, както и с въззивната жалба. Първоинстанционният съд е приел, че не следва да отменя хода по същество с оглед представените доказателства. В решението е изложил мотиви относно правното значение на извършения опис от съдия изпълнител във връзка с допуснато обезпечение. Въззивният съд е приел, че тези доказателства са във връзка с искането за СТЕ, като е приел, че многократно е могъл ищецът да събере това доказателство и не е изслушал нова СТЕ пред въззивния съд. Също така пред първоинстанционния съд е представен протокол за опис и оценка на движими вещи от 8.10.2019 г. по изп. д. 20198250400001 на ЧСИ Ст. Г., доказателство, на което молителите са се позовали, за да искат отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тези доказателства са представени и с въззивната жалба. Със същата е представено и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 08.08.2019 г. на Прокуратурата на Р България, РП – [населено място], на което молителите също са се позовали в настоящето производство.

Трите писмени доказателства, на първо място не са нови доказателства, установяващи факти, от значение за разрешаване на спора по двата предявени иска. На второ място, те не отговарят на предвидените предпоставки в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като са били представени в процеса. Не е установено да не е могла страната да се снабди с тези писмени доказателства.

Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да може да бъде постановена отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а именно: наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната, като тя не е могла да се снабди с тях до приключване на процеса. В случая, не са налице така очертаните предпоставки. Представените писмени доказателства са били известни на страните в процеса. Отмяната като извънреден способ, цели да отстрани неправилност на съдебното решение, дължаща се на обективни обстоятелства, а не на друго основание. Отмяната, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК като извънреден способ, не допуска проверка на съдебното решение относно наличието на съществени процесуални нарушения. Допуснатите такива от въззивния съд, не могат да представляват

основание за отмяна. В случая, не се установи, че сочените от молителите доказателства, не са могли да му бъдат известни към момента на провеждане на съдебното производство. Напротив, същите са представени в процеса.

По изложените съображения не може да се приеме, че е налице основание за отмяна на посоченото решение, така както е предвидена от законодателя в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд на Р България

РЕШИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ТТ Логистика“ ООД и А. С. В. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на решение № 502 от 18.11.2019 т. по гр. д. 50/19 г. РС – Смолян, потвърдено с решение № 20265 от 24.07.2020 г. по гр. д. 2020540500173.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: