Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от С. М. М., чрез адв.М. срещу определение №62/17.06.2021г., постановено по в. т.д. №126/2021г. на Апелативен съд-Бургас, с което е прекратено производството по нейна въззивна жалба против решение №368/23.11.2018г. по т. д. №334/2017г. на Окръжен съд - Бургас.

Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага доводи, че има интерес да обжалва решението, тъй като било неблагоприятно за нея. Счита, че след като има предявен иск и срещу нея и е осъдена да плати съдебни разноски, има право на въззивна жалба.

Ответникът по жалбата Д. М. поддържа, че обжалваното определение е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми. Претендира разноски.

Ответниците „И. П“ ЕООД и „Туристическа компания-2000“ ЕООД не вземат становище по частната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С решение №368/23.11.2018г. по т. д. №334/2017г. на Окръжен съд - Бургас е уважен предявеният главен иск от Д. Й. М. срещу „И. П“ ЕООД и „Туристическа компания-2000“ ЕООД за обявяване относителна недействителност на извършения от „И. П“ ЕООД апорт на описания недвижим имот в капитала на „Туристическа компания-2000“ ЕООД, като са осъдени „И. П“ ЕООД, „Туристическа компания-2000“ ЕООД и С. М. М. да платя на ищцата разноските по делото. С оглед уважаването на главния иск първоинстанционният съд не е разгледал предявеният срещу „И. П“ ЕООД и С. М. М. евентуален иск за обявяване недействителността спрямо ищцата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на 22.04.2013г. Срещу решението са подадени въззивни жалби от „И. П“ ЕООД, „Туристическа компания-2000“ ЕООД и С. М. М., както и частна жалба от Д. М. срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е изменено решението в частта за разноските. С постановеното на 20.06.2019г. от Апелативен съд - Бургас въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение и са осъдени „И. П“ ЕООД, „Туристическа компания-2000“ ЕООД и С. М. М. да платят на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата 16 214 лева - адв. в.ие на първата инстанция и 16 214 лева – адв. в.ие за въззивното производство. Това въззивно решение е изцяло обезсилено от ВКС, ІІ т. о. с решение №181/01.02.2021г. по т. д.№12/2020г. и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото въззивният съд постановява обжалваното определение, с което прекратява производството по въззивната жалба на С. М. против решение №368/23.11.2018г. по т. д. №334/2017г. на Окръжен съд - Бургас. Приема, че С. М. е ответник само по евентуалния иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, който не е разгледан от първоинстанционния съд, като не се касае за поредица от сделки по смисъла на ТР №2/09.07.2019г., т. д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивната й жалба срещу решението по главния иск, по който не е страна, е недопустима.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалванато определение е правилно.

Надлежната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка както за правото на иск, така и за правото на жалба срещу съдебния акт, като липсата на такава е основание за прекратяване на производството като недопустимо. В конкретния случай жалбоподателката С. М. няма право на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, тъй като не е страна по разгледания главен иск, респ. решението няма сила на пресъдено нещо по отношение на нея. Предявеният срещу М. в условията на евентуалност иск не е разгледан от съда, по него няма постановено решение, поради което и подадената от нея въззивна жалба се явява недопустима. Участието на М. във въззивното производство е обусловено от процесуалната възможност при отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и отхвърляне на главния иск да се реализира процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и за постановяване на решение по него.

Изложените от жалбоподателката доводи за наличие на интерес от обжалване, предвид произнасянето на съда по отговорността за разноските, са неоснователни. За страната е налице процесуалната възможност за иска изменение на решението в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК, респ. да обжалва определението по чл. 248 ГПК с частна жалба. В настоящата хипотеза въззивното решение, вкл. произнасянето по отговорността на разноските и за двете инстанции, е изцяло обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да плати на адвокат Б. Г.- процесуален представител на ответницата по жалбата, сумата 5 404.67 лева - адв. в.ие за производството по частната жалба /1/3 от 16 214 лева/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №62/17.06.2021г., постановено по в. т.д. №126/2021г. на Апелативен съд-Бургас, с което е прекратено производството по въззивна жалба на С. М. М., чрез адв.М. срещу решение №368/23.11.2018г. по т. д. №334/2017г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН [ЕГН] да плати на адвокат Б. Г. сумата 5 404.67 лева - адв. в.ие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.