Върховният касационен съд на Р. Б. Трето

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март двехиляди и

ЧЛЕНОВЕ:

докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 178/2009 г. и за да се произнесе

взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. Й. Н., съдебен адрес: София 1000, ул. „Л” № 5 против на Софийски градски съд № 790/25.11.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 3419/2008 г.

С обжалваното е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Н. Й. Н. против разпореждане на Софийски районен съд, Първа ГК, ІІ гр. отд., 41 състав от 28.02.2008 г. по гр. д. № 223/2005 г., с което е дадена последна възможност на Н. в 7-дневен срок от съобщаването да внесе държавна такса в размер на 90лв. по сметка на ВКС и да представи платежен документ по молбата му за отмяна на влязло в сила по гр. д. № 223/2005 г. по описа на СРС, 41 с-в, постъпила с вх. № 9067/18.02.2008 г.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:

За да постанови обжалваното съставът на Софийски градски съд е приел, че предмет на обжалване е разпореждане, с което на жолбоподателя е дадена последна възможност да внесе държавна такса в размер на 90 лв. по подадена от него молба за отмяна на влязло в сила на основание чл. 231, б. „е” ГПК отм. , което не е от категорията актове по чл. 213, б. „а” и „б” ГПК отм. , както и че правилността на определенията по чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ГПК отм. вр. чл. 98-99 ГПК отм. за оставяне без движение исковата молба и даване указания, вкл. и по молби за отмяна на влязло в сила /чл. 231 ГПК отм. не подлежат на самостоятелна проверка, а се проверяват в производството по обжалване на за прекратяване производството, респ. разпореждане за връщане на исковата молба, вкл. и на молби по чл. 231 ГПК отм. , какъвто конкретният случай не е.

то е незаконосъобразно.

С т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че то, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като срещу това страната може да се защити чрез обжалване то за прекратяване на делото. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б. „а” и „б” ГПК отм. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняване правото на иск.

Конкретният случай касае аналогична на разрешената с посоченото тълкувателно хипотеза.

С частната въззивна жалба жалбоподателят е оспорил размера на определената от районния съд държавна такса, която той дължи по подадената от него молба за отмяна на влязло в сила съдебно, което е относимо към правото му на защита по реда на извънинстанционния контрол за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 231сл. ГПК отм. .

Въззивното следва да се отмени и делото върне на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на частна жалба вх. № 19009/7.04.2008 г., поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на Софийски градски съд, Гражданска колегия № 790/25.11.2008 г., постановено по ч. гр. д. № 3419/2008 г.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Гражданска колегия за произнасяне по частна жалба вх. № 19009/7.04.2008 г.

Копие от то да се връчи на жалбоподателя, за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: