2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 635

София, 27.07. 2016 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2065 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] (Ч.), чрез пълномощник В. Ж. И. – служител с юридическо образование и правоспособност, срещу въззивно решение от 29.01.2016 г., постановено от Софийски градски съд (СГС) по в. гр. д. № 11575/2015 г.

Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неоснователно, като по същество излага касационни доводи само за неправилност, които следва да се квалифицират като оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон. Претендира направените разноски по делото.

Насрещната страна Е. С. Т., чрез адвокати Р. А. и Р. Д., подава отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд в частта, е признал за установено, че [фирма] дължи на Е. С....