Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр.София, 24.10.2019 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 2065/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (ЧЕЗ), чрез пълномощник В. Ж. И. – служител с юридическо образование и правоспособност, срещу въззивно решение от 29.01.2016 г., постановено от Софийски градски съд (СГС) по в. гр. д. № 11575/2015 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 635/27.07.2016 г. по следния процесуалноправен въпрос: за обхвата на силата на присъдено нещо на решение по частичен иск и при уважаване на частичен иск, за непредявената част, формира ли се сила на присъдено нещо относно страните и правопораждащите юридически факти, без тези, имащи отношение към размера на задължението, над вече присъдения.

Отговор е даден с Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. от ОСГТК по тълкувателно дело № 3/2016 г.: решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неоснователно, като по същество излага касационни доводи само за неправилност, които следва да се квалифицират като оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон. Претендира направените разноски по делото.

Насрещната страна...