О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
София, 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр. д.№2031/2016 година
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2536/19.02.2016 г., подадена от адвокат Д. В. - процесуален представител на ответницата по исковата молба Л. И. К. – Ф. от [населено място], против въззивно решение №12/04.01.2016 г. по гр. д.№3413/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. к., 4 състав, в частта, с която касационната жалбоподателка е осъдена да заплати на В. А. К. сумата 10387, 52 лева по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – връщане на дадено по развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.12.2006 г. до окончателното плащане, както и 207, 75 лева – разноски по делото.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето, във връзка с чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Съдът е стигнал до извод, че е достатъчно при отпаднало основание в хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е достатъчно да е налице последваща невъзможност за връщане на вещта в патримониума от неоснователно обеднелия, независимо от наличието на противоправно разпореждане с вещта, което представлява неоснователно имуществено разместване по смисъла на законовата разпоредба. Изложени са изводи, че следва да се дължи сметка, както за вида на сделката, довела до задължение за реституция, така и за...