О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 605

София, 08.07.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2084 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на апелативната прокуратура в [населено място] срещу решение № 13 от 2 февруари 2015 г., постановено по гр. д. № 1366/2014 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частта му, с която е потвърдено решение № 279 от 19 септември 2014 г., постановено по гр. д. № 51/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място] за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Е. В. от [населено място] сумата от 30000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди – преживени тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, което е било прекратено, ведно със законната лихва върху сумата от 19 юли 2013 г.

В жалбата се поддържат основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на решението си съдът не е изложил мотиви по същество и бланкетно е приел, че твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди са действително налице, с което е процедирал в противоречие с приетото в т. 19 на Тълкувателно решение № 1/2001 г., ОСГТК. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на задължението да бъдат изложени в мотивите всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, като бъдат преценени съобразно критерия за справедливост...