О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 345

София, 08.07.2016 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч. гр. дело № 2734 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. В. К., чрез адв. А. П. Т., срещу въззивно определение № 196/15.04.2016 г., постановено от Бургаския апелативен съд по ч. гр. д. № 150/2016 г.

Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и искат неговата отмяна.

Въззивният съд, като потвърдил определението на първата инстанция, прекратил производството по отрицателния установителен иск на Р. В. К. против съпруга й Т. К. К. и неговите взискатели по образувано изпълнително дело от 2013 г. – Е. Х. Я. – А. и Национална агенция по приходите ТД Б.., за това, че Т. К. не е собственик на недвижим имот, предмет на изпълнението. Съдът е приел, че ищецът се явява трето на изпълнението лице, искът е по чл. 440 ГПК и е на разположение само на третото невладеещо имота лице. В случая няма спор, че ищецът владее вещта.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроси относно правната квалификация на иска и, ако третото за изпълнението лице е предявило иск по чл. 124 ГПК, съдът може ли да го квалифицира по чл. 440 ГПК, съответно процесуална пречка ли е, ако това трето лице владее имота; следва ли чл. 506 ГПК да...