Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.Постъпила е частна жалба от К. В. К. против № 1* от 15.01.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 5* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Д състав, с което е оставена без уважение частната жалба на К. В. К. против от 27.10.2008 г. п о гр. д. № 1* от 2007 г. на Софийски районен съд, 56-ти състав за прекратяване, на основание чл. 224, ал. 2 от ГПК отм. на производството по предявения от К. В. К. инцидентен установителен иск по чл. 21 от СК по отношение на апартамент № 11, находящ се в гр. С., бул.”Ц” № 2* вх. Б, ет. 1.Ответникът в частното касационно производство Ц. М. И. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално – основателността на жалбата.За да потвърди прекратителното, Софийски градски съд е изложил следните съображения: с влязло в сила по гр. д. № 2* от 2006 г. на СРС е разгледан предявения от К. В. К. против Ц. М. И. ревандикационен иск за същия имот, основан на твърденията, които се релевират и в инцидентния установителен иск по гр. д. № 1* от 2007 г. на СРС /придобиване с изцяло лични средства и без принос на насрещната страна въз основа на реализирано право на строеж по нотариален акт № 136/14.05.1996 г./, като иска по чл. 108 от ЗС е бил уважен за ид. ч. и отхвърлен за другата ид. ч., тъй като същата не е собственост на ищеца. Следователно спорът между страните дали К. К. е изключителен собственик на апартамента е разрешен с влязло в сила, с което е установена със сила на пресъдено нещо, че той е собственик само на ид. ч., като е налице пълно обективно тъждество между предметите на двата иска.Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос – относно установяване недопустимост на съдебно производство по чл. 224, ал. 2 от ГПК отм., което предполага обективно и субективно тъждество на споровете, включително и идентичност на петитума на исковата молба и на правното основание, с което съдът е приел, че е сезиран – който въпрос е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС, т. е. позовава се на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.В случая липсва твърдяното противоречие с цитираната от касатора практика. № 628/06 от 26.04.2006 г. по гр. д. № 237/2005 г. на ВКС, ІV г. о. е неотносимо към поставения въпрос, тъй като според него липсата на идентичност на правните спорове е обусловена от различния предмет на делата – апартамент по едното и магазин и автомобил по другото, докато в случая предмета на правните спорове е един и същ недвижим имот. Същото се отнася и до № 691 от 11.05.2006 г. по гр. д. № 1515/2006 г. на ВКС, ІV г. о., в което изобщо не е разглеждан въпроса за наличие на сила на пресъдено нещо и съответно липсва тълкуване по въпроса за тъждеството на съдебни спорове, както и № 311 от 26.04.1999 г. по гр. д. № 941/98 г. на ВС, І г. о., тълкуването, в което е за липса на сила на пресъдено нещо на решенията, постановени по молба за преглед по реда на надзора.Изводите в атакуваното съответстват изцяло с разто, дадено в № 878 от 16.10.2008 г. по гр. д. № 850/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., според което обективно тъждество между двете дела би имало тогава, когато повторно се иска да се потвърди съдебно признато право или пък се цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото. Направения по това дело извод за липса на идентичност на споровете е свързан с факта, че ответникът по отхвърления ревандикационен иск е предявил против ищците по този иск установителен иск за собственост, като по второто дело правата на ответниците по отношение на спорния имот са извън предмета на делото. В настоящия случай е налице пълна идентичност в предмета на делото от субективна и обективна страна. Не е налице противоречие и с т. 18 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Тълкуването в същото е, че страната не може да обжалва само мотивите на то, когато то я удовлетворява като краен резултат. Мотивировката на това тълкуване, че със сила на пресъдено нещо се ползва само то по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, отразени в диспозитива на то, е в съответствие възприетото в атакуваното в настоящото производство досежно субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на то по ревандикационния иск по гр. д. № 2* от 2006 г. на СРС, преклудиращо спора явява ли се имота лична собственост на К. К. на основание трансформация на лично имущество при придобиването му.В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 1* от 15.01.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 5* по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Д състав. то е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: