М О Л Б А №. 251 София, 04.06.2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година и девета в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б. З ПЪРВАНОВА при секретар и в присъствието на прокурораизслуша докладваното от съдията З. П ч. гр. дело №107/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. К., град В., подадена от пълномощника и адвокат С, срещу №2991 от 10.10.2008 год. по ч. гр. дело № 2199/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила от 16.04.2008 г. по гр. д. №9667/2007 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в то по съществен процесуалноправен въпрос, а именно допустим ли е предявеният установителен иск за собственост, който е решаван противоречиво от съдилищата. Изложени са и доводи за неправилност на то. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. С обжалваното е прието, че предявеният установителен иск за собственост е недопустим, тъй като процесният земеделски имот попада в терен по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и границите му ще бъдат определени с влязъл в сила ПНИ, а към настоящия момент няма издадена заповед по...