7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 545

гр. София, 21.06. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: E. Т.

Членове: Д. ДРАГНЕВ

Г. НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1558 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] срещу решение № 12 от 05. 01. 2017г. по в. гр. дело № 4177/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, ХІІ състав, с което е потвърдено решение № 5991 от 15. 07. 2016г. по гр. дело № 2767/2015г. на Софийски градски съд, Първо г. о., 8 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу О. С. М. иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата 25 100 лв., представляваща част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 48 879.17 лв., причинени по изпълнително дело № 20138460400226 по описа на ЧСИ О. М., вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение върху парична сума, преведена на 15. 08. 2014г. от [фирма] по запорираната банкова сметка на длъжника по принудителното изпълнение [фирма].

Касаторът – ищец счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 510 ГПК/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/ и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос от значение за изхода...