№ 94

С., 15.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

М. Р.

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3778 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 73 от 31.01.2017г. по три въпроса по подадена от В. М. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. касационната жалба против въззивно решение № 564 от 28.03.2016г. по в. гр. д. № 3505 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 28.03.2014г. по гр. д.№ 662/2012г. на Кюстендилски окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск, с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, срещу А. З. Г. от [населено място] за заплащане на сумата 31 500лв.,получена по силата на банков превод от 27.07.2010г., с наредител ищеца, при липса на валидно правно основание и са присъдени разноски. Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановеният въззивен акт и в зависимост от констатираният от касационната инстанция порок делото или да бъде решено с уважаване на предявения иск, или върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Представя писмени бележки.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва подадената жалба, но също изразява становище за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

Въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, касаят правното основание на иска в хипотеза, при която първата инстанция в доклада е разпределила доказателствената тежест и се е произнесла по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, а въззивният съд – без да заяви пред страните и да преразпредели доказателствената тежест е приел, че е сезиран с иск по чл. 55 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, приложението на нормата на чл. 64 ал. 1 т. 3 ГПК и приложението на чл. 235 ал. 2 ГПК и по-специално със задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по наведените от страните възражения, като формира собствени изводи за фактите, въз основа на преценка на всички ангажирани доказателства, по които е констатирано противоречие с т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. д.№ 1/79г. на Пленума на ВС, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по гр. д.№ 4744/2008г. на І гр. о., гр. д.№ 241/2011г. на І г. о., т. д.№ 1656/2013г. на ІІ т. о./

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения от ищеца иск като такъв по чл. 59 ЗЗД, за сумата 31 500лв., неразрешен превод на средства от сметката на ищеца в [фирма] по операционна бележка № 18 от 27.07.2010г. по сметка на ответника, с която сума той неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва. Разпределението на доказателствената тежест е било по следния начин: ищецът да докаже своето обедняване, обогатяването на ответника и че те произтичат от един и същи факт, а ответникът следва да докаже основанието за настъпилото имуществено разместване. В доклада/на стр. 166/ изрично е посочено, че подлежащите на доказване от ищеца обстоятелства са безспорни за страните, тъй като между тях няма спор, че процесната сума е постъпила по сметката на ответника, на посочената дата. За ответника е посочено, че следва да установи направеното от него възражение /на стр. 66/, че между него и дъщерята на ответника е налице съгласие за сключване на изброените сделки /по закупуване на стоковата наличност и оборудването на експлоатирано от него заведение/ и че ищецът е поел задължение да погаси задълженията на дъщеря си. Първата инстанция е преценила, че ответникът не е доказал посочените обстоятелства и е уважила иска.

В. съд – при постановяване на съдебния си акт - е дал различна правна квалификация в сравнение с тази на първата инстанция - по чл. 55 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, за връщане на полученото ответника при първоначална липса на основание. Приел е, че процесният превод е извършен съзнателно и доброволно /при спазване на надлежната форма и въз основа на редовен от външна страна документ, съдържащ всички изискуеми реквизити/ и при наличие на валидно правно основание – заплащане на уговорена продажна цена на оборудване за кафене и стокова наличност. Според въззивният съд – съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват с категоричност „наличност на договорни отношения между ответника и дъщерята на ищеца” по повод „прехвърляне на дейността по експлоатацията на кафене в центъра на [населено място]”. Изводът е направен на базата на свидетелски показания за изразена воля от ответника да продаде не само дружествените дялове в фирмата си, но да се разпореди с цялото оборудване и стока за цена от 30 000лв., въз основа на показанията на дъщерята на ищеца, че е разполагала с оборудването след като е започнала да експлоатира обекта, на писмен договор за продажба на дяловете за 5 000лв. от 22.07.2010г. и договор от 1.11.2008г., сключен между ответника и трето лице. Съдът не е коментирал конкретно за каква стоковата наличност и оборудване става въпрос. В. съд е достигнал до тези изводи, без да уведоми предварително страните, че счита посочената от първата инстанция правна квалификация за неточна и без да им даде указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК би било извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

Имайки пред вид тези факти, настоящият съдебен състав по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, намира следното:

Доколкото - съгласно разясненията, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. д.№ 1/79г. на Пленума на ВС, искът по чл. 59 ЗЗД е различен от този по чл. 55 ал. 1 изр. 1 ЗЗД /първият е налице, когато ищецът не може да се защити с исковете по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и за разлика от иска по чл. 55 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, при който се дължи връщане на всичко, при иска по чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил само до размера на обедняването/, следва да се приеме, че когато въззивната инстанция счете, че коректното правно основание не е чл. 59 ЗЗД /както е приела първата инстанция/, а е чл. 55 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, тя следва да заяви това и да даде възможност на всяка една от страните да предприеме действия по посочване на относими за делото доказателства. Разграничаването е особено съществено, с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед процесуалните възможности при различните доказателствени средства. В случая, констатираната липсата на дадени от въззивният съд указания е рефлектирала върху възможността страните да организират защитата си, в която връзка е и вторият допуснат въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК, касаещ приложението на нормата на чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК. След като ищецът е предявил един иск за общо посочена сума /от 31 500лв./, съдът е сезиран с него и следва да се произнесе в посочените рамки. Ако съдът счита, че се касае до отделно заявени договорни претенции – всяка на стойност под 5 000лв., е следвало да заяви това на страните, да конкретизира техният вид и размер, след което да уважава доказателствени искания в тази връзка. При установена законова забрана със свидетелски показания да се установяват договори на стойност по-голяма от 5 000лв./освен ако не са сключени между съпрузи или роднини в посочената степен на родство или сватовство, какъвто настоящият случай не е/, необоснован се явява изводът на въззивния съд за „наличие на договорни отношения” за процесната сума от 31 500лв. Съдът дължи произнасяне защо приема едни доказателства, а отхвърля други, както и е длъжен да обсъди всички доводи на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а в случая при наличие на писмени документи за други обстоятелства /за продажба на дяловете и за наем/, подписани с други лица, само въз основа на свидетелски показания, съдът необосновано е приел процесната сума за платена на валидно договорно основание.

Имайки пред вид така дадения отговор на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е постановил неправилен и необоснован акт, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, който следва да прецени коректното правно основание на предявения иск, да разпредели съобразно него доказателствената тежест и да предостави възможност на страните да ангажират съответните доказателства.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 564 от 28.03.2016г. по в. гр. д. № 3505 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 28.03.2014г. по гр. д.№ 662/2012г. на Кюстендилски окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.