1 Р Е Ш Е Н И Е
№111
[населено място] 14.06. 2017 год.
В и м е т о н а н а р о д а
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря:А. Й.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т. дело № 522/17г.
Производството е по чл. 47, т. 3 и 4 ЗМТА, образувано по иск на М. Х. Г. от [населено място] за отмяна на постановеното от арбитър Б. Г., със седалище [населено място] решение №969 от 05.12.2016г. по в. арб. д. №969/2015г. по описа на същия арбитър.
Ищецът Г. поддържа, че поради неуведомяването й за предприети от арбитъра процесуални действия, същата не е взела участие при разглеждане на делото и не е могла да се защити адекватно в производството.
Ответникът – [фирма], [населено място] оспорва предявения иск, като излага доводи за неоснователност на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустима.
Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно.
Чл. 47, ал. 2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр. 8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр. 8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът,...