О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 659

гр.София, 14.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 938/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 510 от 15.11.2016 г. по гр. д.№ 645/ 2016 г., с което частично е обезсилено и частично е отменено решение на Кнежански районен съд по гр. д.№ 118/ 2016 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [община] искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 55/ 07.03.2016 г. на кмета на [община] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на Детска ясла № 1” при [община], а производството по иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение е прекратено.

Ответникът по делото [община] не е подал касационна жалба, а ищцата В. М. обжалва въззивното решение единствено в частта, отхвърляща исковете й и възлагаща разноските. Поради това валидният въззивен акт е влязъл в сила в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение и производството по иска за заплащане на обезщетение е прекратено.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК ищцата повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГК, ВКС) изисква ли се...