Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Стройимпекс“АД срещу Решение № 2272 от 30.08.2018 год. по т. д.№ 6549/2017 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, V състав.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Решение № 307 от 08. 02. 2016 год., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав по т. д. № 3438/ 2014 год., поправено с решение по същото дело № 1981 от 14. 11. 2016 год., с което по предявени, при условията на обективно пасивно кумулативно съединяване искове, с правно основание чл. 232 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, касаторът в настоящото производство е осъден да заплати на РПК „Развитие“, гр. Е. П сумата от 66018.30 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода 05.05.2010 год. – 05.05.2014 год. по договор от 19.02.1993 год. а строителство и наем на недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.08.2014 год. до окончателното й заплащане, както и сумата 12754.96 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на наемната цена за периода 05.06.2010 год. – 04.06.2014 год.

Съгласно договора от 1993 год. ищецът е учредил в полза на „Стройимпекс”ЕООД право на строеж на сграда с площ 95 кв. м. в собственото си дворно място с обща площ 1300 кв. За останалата площ от мястото (1205 кв. м.) в същия договор е включена клауза, обективираща белезите на договор за наем. От неизпълнението на тази клауза (заплащането на наем за мястото за исковия период) произтича ищцовата претенция, която в първоинстанционното производство не е оспорена от ответника-наемател и не е бил депозиран отговор по реда и в срока на чл. 131 ГПК. Първоинстанционния съд е уважил иска за заплащане на наемна цена до посочения по-горе размер, макар и неправилно квалифицирайки го като такъв с правно основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД.

Сезиран с въззивната жалба на ответника, съставът на САС е счел, че неправилното посочване на правната квалификация не води до недопустимост на решението, доколкото СГС се е произнесъл именно по спора с която е бил сезиран. Счел е за преклудирани възраженията на въззивника-касатор, но за пълнота на тезата си е изложил и допълнителни мотиви за тяхната неоснователност.

В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното въззивно решение, иска се отмяната му и постановяването на друго решение по съществото на спора, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени, със законните последици.

В съответствие с изискването на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Ответникът по касация „РПК”Развитие”, чрез представен по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 ГПК и претендира разноски за настоящата инстанция.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се твърди, че по отношение на въззивния акт е налице приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

С изключение на първия въпрос, въпросите по п. 2-4 на изложението не съответстват на критериите по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а съставляват твърдения за неправилност на въззивния акт.

Първият въпрос, обаче, няма качеството на обуславящ изхода на спора, доколкото се свежда до това, допустимо ли е да се договаря и плаща наем на земята под постройката и обслужващата територия при възмездно учредено ограничено вещно право на строеж върху чужд имот. Както бе посочено по-горе, предмет на спора не е земята под постройката, а останалата част от дворното място за която е сключен наемен договор и която не е под режима на чл. 64 ЗС.

С втория въпрос се въвежда твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с чл. 20а ЗЗД, като е променил договорната клауза, че наемната цена се коригира с инфлацията в с. Равно поле за съответния период, за който се дължи наемната цена и вместо това е приел увеличение на наема с общия национален инфлационен индекс. По този начин, според касатора, въззивният състав е нарушил правото на свободно договаряне между страните и служебно, извън допустимите норми на ГПК, е променил договорни клаузи, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Третият въпрос е формулиран неясно. Съдържа твърдението, че Софийски апелативен съд неправилно се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да се произнесе по материалноправната легитимация на ищеца, ако не е направено възражение с отговора на исковата молба или в първото открито заседание, т. е. преклудира ли се задължението на съда да се произнесе по този въпрос и не е ли служебно задължен съдът при решаване на делото да се произнесе за наличието на материалноправната легитимация на ищеца и при хипотезата, че не е направено възражение. Неяснотата на тезата произтича от това, че е безспорно обстоятелството, че при предходен спор между същите страни и на същото основание, но за предходен период е бил уважен аналогичен иск, отговор по чл. 131 ГПК не е представен, но независимо от това САС е обсъдил и основателността на преклудираните възражения на ответника-касатор.

На следващо място се посочва, че въззивният съд е приложил чл. 162 ГПК в противоречие с практиката на ВКС, като е определил претендираната наемна цена без съответна СТЕ с поставени от съда въпроси, по които да се изготви експертно заключение относно: определяне на базова наемна цена, съобразно която да се изчисли инфлационния индекс за процесния период; изчисляване на инфлацията за наети земи в регулация в с. Равно поле; изчисляване на лихвата за забава в съответствие с лихвения процент на БНБ за съответния период. Изтъква се противоречие с решение № 175 от 06.06.2011 год. по гр. д.№ 1242/2010 год. на III год. о. на ВКС. Както неколкократно бе посочено, касае се за правилността на решението, а за правен въпрос.

Касаторът е посочил и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК, сочейки, че въззивният акт е очевидно неправилен. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК касаторът ще следва да заплати на РПК”Развитие” направените по делото разноски за настоящата инстанция, възлизащи на 500 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв. Г..

Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2272 от 30.08.2018 год. по т. д.№ 6549/2017 год. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Стройимпекс”АД с ЕИК-121555928 да заплати на РПК”Развитие” с ЕИК-000743908 сумата 500 лв. (петстотин лева) на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.