1№ 385/19.05.2020 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:Председател: В. Р
Членове: З. А
Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4663 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1369/ 07.06.2019 г. по гр. д. № 1027/ 2018 г. в частта, с която Софийският апелативен съд, изменяйки решение № 5428/13.08.2018 г. по гр. д. № 15 381/ 2016 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на Р. Б да заплати на Е. Г. М. сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление по чл. 157, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 10.02.2016 г, като е отхвърлил този иск до размера от 6 000 лв., до който е бил уважен с първоинстанционното решение.
Решението в отхвърлящата този иск част се обжалва от Е. Г. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното), а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материално-правен. Процесуално-правният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, които са в причинно следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Материално-правният въпрос е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 ЗОДОВ. Касаторът счита, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване. Той твърди, че процесуално-правния въззивният съд е решил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г., а материално-правния – в противоречие със следните решения...