О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1289

гр. София, 20.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 632 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 16622 от 19.12.2023 г., подадена в електронна форма на 18.12.2023 г. от А. С. А. и Р. С. А. чрез адвокат В. Я. от САК, която е насочена срещу Определение № 3823 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о., втори състав.

Препис от частната жалба е връчен на ответника по нея – С. Й. С., чрез адвокат В. Р. от САК. Поддържа се, че не са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване, както и че определението на ВКС, І г. о. е правилно.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от А. С. А. и Р. С. А. частна жалба с вх.№ 21028 от 25.09.2023 г. срещу Определение № 2151 от 24.08.2023 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 2266/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено Определение № 5939 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д.№ 14348/2021 г. от СГС, с което е отхвърлена молбата, подадена от А. С. А. и Р. С. А. за постановяване на обезпечителна мярка „забрана за извеждането им от имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС“. Освен това е потвърдено Определение № 2151 от 24.08.2023 г. на САС в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх.№ 54011 от 07.06.2023 г. по регистъра на СГС, подадена от А. С. А. и Р. С. А. срещу Определение № 5940 от 12.05.2023 г. по гр. д.№ 14348/2021 г. на СГС, с което не са приети за разглеждане предявените от тях насрещни искове.

Предходният състав на ВКС изрично е указал, че в частта, с която подадената от А. С. А. и Р. С. А. частна жалба с вх.№ 21028 от 25.09.2023 г. е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, а в останалата част то е окончателно.

Настоящият състав на ВКС намира, че даденото указание относно частичната необжалваемост на Определение № 3823 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о. е в съответствие с данните по делото, разясненията по т. 7в от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и двуинстанционния характер на обжалването на определенията. С частта от Определение № 3823 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о., с която е потвърдена частта от Определение № 2151 от 24.08.2023 г. на САС, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу Определение № 5940 от 12.05.2023 г. по гр. д.№ 14348/2021 г. на СГС, с което не са приети за разглеждане предявените от настоящите жалбоподатели насрещни искове, ВКС се е произнесъл като въззивна инстанция по спорния процесуален въпрос за обжалваемостта на определението на СГС. Частната жалба срещу прекратителното определение на САС е разгледана, процесуалният въпрос е разрешен и разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК не регламентира възможност за по-нататъшно обжалване на акта на ВКС – както при условията на чл. 274, ал. 2 ГПК, така и при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо частната жалба с вх.№ 16622 от 19.12.2023 г. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, с която се обжалва частта от Определение № 3823 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о., с която е потвърдена частта от Определение № 2151 от 24.08.2023 г. на САС, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу Определение № 5940 от 12.05.2023 г. по гр. д.№ 14348/2021 г. на СГС, с което не са приети за разглеждане предявените от А. С. А. и Р. С. А. насрещни искове.

Частната жалба с вх.№ 16622 от 19.12.2023 г. е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество в частта й, с която се обжалва частта от Определение № 3823 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о., с която е оставена без разглеждане подадената от А. С. А. и Р. С. А. частна жалба с вх.№ 21028 от 25.09.2023 г. срещу Определение № 2151 от 24.08.2023 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 2266/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено Определение № 5939 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д.№ 14348/2021 г. от СГС, с което е отхвърлена молбата, подадена от А. С. А. и Р. С. А. за постановяване на обезпечителна мярка забрана за извеждането на ответниците от имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС.

Произнасяйки се по частната жалба в процесуално допустимата й част, настоящият състав на ВКС разполага с правомощие да подложи на преценка единствено законосъобразността на определението на предходния състав на ВКС, но не и законосъобразността на определението на САС в частта, с която е потвърдено Определение № 5939 от 12.05.2023 г. по гр. д.№ 14348/2021 г. на СГС. Актът на САС в посочената му част би могъл да бъде подложен на проверка, но не от настоящия, а от предходния състав на ВКС, и то само в случай, че настоящият състав на ВКС приеме за незаконосъобразен извода на предходния състав на ВКС за необжалваемост на определението на САС, в който случай би следвало да постанови отменяване на определението на ВКС, І г. о. и връщане на делото на предходния състав на ВКС. Ето защо в настоящия съдебен акт не подлежат на обсъждане доводите на жалбоподателите, че определението на САС е нищожно, недопустимо и неправилно.

Настоящият състав на ВКС намира за неоснователни доводите на жалбоподателите, че определението на предходния състав на ВКС е нищожно като постановено от незаконен състав. На първо място – видно от Протокол от избор на Съдия-докладчик, съставен на 06.11.2023 г. 10:04, не е допуснато нарушение на принципа за случайно разпределение на делата. По-същественото е, че законен е онзи съдебен състав, който е формиран от лица, имащи качеството „съдия” в съда, на който делото е подсъдно. Дори съдията-докладчик да не е бил определен за такъв при спазване на принципа на случайния подбор, това не обуславя нищожност на постановеното решение (така: Решение № 346 от 30.11.2011 г. по гр. д.№ 1556/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.).

Неоснователно се явява и искането да бъде отправено преюдициално запитване по чл. 628 ГПК по въпросите, формулирани на стр. 7 от частната жалба (л. 10 от настоящото дело), защото съгласно чл. 267 ДФЕС преюдициално запитване може да се иска по въпроси, изискващи тълкуване на ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. При липса на регламентация в правото на ЕС на механизъм за конституирането на съдебните състави, разглеждащи граждански дела и предвид това, че правилата в тази насока са уредени във вътрешното право, то е недопустимо отправяне на преюдициално запитване по поставените от жалбоподателите въпроси. Тълкуването и прилагането на процесуалните норми е въпрос на националния правен ред на всяка държава-членка и не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.

Други конкретни оплаквания срещу подлежащата на инстанционна проверка част от Определение № 3823 от 30.11.2023 г. по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о. не са заявени. В резултат от служебната проверка за неговата законосъобразност, извършена от настоящия състав в съответствие с ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, не се установи да са налице основания за отменяване на акта. В съответствие с чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК е прието, че на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК подлежи само това определение, с което въззивният съд за първи път е допуснал обезпечение в резултат от упражнен инстанционен контрол по отношение отказ на първоинстанционния съд да допусне обезпечение. Настоящият случай не е такъв, поради което и в съответствие със закона и практиката на ВКС е прието, че частната жалба срещу определението, с което въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд да допусне обезпечение, не подлежи на обжалване пред ВКС. Ето защо в обсъжданата част определението на ВКС, І г. о. следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд на Р. Б. първи състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, формулирани в частна жалба вх.№ 16622 от 19.12.2023 г., подадена в електронна форма на 18.12.2023 г. от А. С. А. и Р. С. А. чрез адвокат В. Я. от САК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3823 от 30.11.2023 г., постановено по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от А. С. А. и Р. С. А. частна жалба с вх.№ 21028 от 25.09.2023 г. срещу Определение № 2151 от 24.08.2023 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 2266/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено Определение № 5939 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д.№ 14348/2021 г. от СГС, с което е отхвърлена молбата, подадена от А. С. А. и Р. С. А. за постановяване на обезпечителна мярка забрана за извеждането на ответниците от имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС.

В тези части настоящото определение не подлежи на обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх.№ 16622 от 19.12.2023 г. в частта й, с която се обжалва частта от Определение № 3823 от 30.11.2023 г., постановено по ч. гр. д.№ 4752/2023 г. на ВКС, І г. о., с която е потвърдена частта от Определение № 2151 от 24.08.2023 г. на САС, с която е оставена без разглеждане частната жалба срещу Определение № 5940 от 12.05.2023 г., постановено по гр. д.№ 14348/2021 г. на СГС, с което не са приети за разглеждане предявените от настоящите жалбоподатели насрещни искове.

В тази част настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите чрез адвокат В. Я. от САК.

Да се връчи препис от акта съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: