№ 248
София, 19.05.2020 година
Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. Ч: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Б. П
гражданско дело № 4627/2019 г. по описа на Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. З. П., чрез пълномощника си адв. Е. С., е обжалвал въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, № 108 от 27.06.2019 г. по в. гр. д. № 273/2019 г., с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд № 301 от 12.03.2019 г. по гр. д. № 980/2018 г.
В касационната жалба се оспорват изводите на въззивния съд относно размера на задължението по изп. д. № 1135/2015 г. по описа на ЧСИ П. И., тъй като те се основавали на издадено от съдебния изпълнител удостоверение от месец април 2018 г. – повече от една година преди постановяване на въззивното решение. Сочи се още, че видно от решението от 30.10.2014 г. по в. а. д. № 731/2011 г. по описа на Арбитражния съд при Б., с което ищецът „О. И.“ ЕАД се легитимира като кредитор, задължението на ответника И. П. не било основно, а вторично, тъй като той е осъден солидарно с лизингополучателя „Нова принт“ АД – в несъстоятелност. Поддържа се, че искът по чл. 56 ЗН, аналогично на този по чл. 135 ЗЗД, е неприложим по отношение на солидарния длъжник, който не е носител на главното задължение, а гарант за обезпечаване на вземането на кредитора, тоест задължението на ответника в случая наподобявало това на поръчителя. Освен това по делото било доказано, че вземанията...