Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Призма лукс“ ООД срещу решение № 7153/23.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 3568/2019 г. на Софийския градски съд (СГС). Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 484565/10.09.2018 г. по гр. дело № 69608/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени, предявените от Н. Р. В. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 17/01.08.2017 г. на управителя на дружеството-касатор, ищцата е възстановена на длъжността „мениджър покупки/продажби“ при ответното дружество и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение през периода 02.08.2017 г. - 02.02.2018 г.

Касационната жалба на дружеството-работодател е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба – ищцата Н. В. не подала отговор на жалбата.

В жалбата и в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран процесуалноправният въпрос: включва ли се в тежестта на доказване на законността на уволнението възможността на работодателя да установява намаляване на обема работа към момента на уволнението чрез писмени справки, издадени от работодателя относно обема на извършваната работа за съответния период, предшестващ датата на извършването на уволнението. Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да излага каквито и да било съображения, този процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От друга страна, сочи като относима съдебна практика на ВКС, решение № 241/01.12.2016 г. по гр. д. № 1602/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 224/23.06.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 68/03.05.2012 г. по гр. дело № 1808/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

В мотивите към решението си въззивният съд е установил, че с процесната заповед № 17/01.08.2017 г. на управителя на дружеството-работодател, трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа. Позовавайки се на практиката на ВКС (решение № 29/08.02.2011 г. по гр. дело № 265/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 125/18.04.2013 г. по гр. дело № 832/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 703/17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС), градският съд е приел, че по естеството си намаляването обема на работа представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота или на услугите; това състояние трябва обективно да съществува, но не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, т. е. – следва да бъде установено, как намаляването обема на работа се е отразило на трудовата дейност, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител. Също позовавайки се на практиката на ВКС – трите решения, посочени и в изложението на касатора, въззивният съд е приел, че доказателствената тежест за установяване законност на уволнението пада върху работодателя, който трябва да докаже, че е носител на субективното право на уволнение на посоченото в заповедта основание, както и че го е упражнил законосъобразно. В случая дружеството-жалбоподател поддържа, че намаляването на обема на работа се установявало с представените от него, подписани от управителя му, справки за издадени и осребрени ваучери за храна през 2017 г. При обсъждането на тези справки, въззивният съд е установил от тях, че за месеците януари-май е налице спад – намаляване на издадените и осребрени ваучери за храна, след което за месеците юни-август (когато е извършено уволнението на ищцата) техният брой нараства, без да достигне нивата от началото на годината. При така установеното, СГС е изложил съображения, че макар тези справки да са съставени от страна на ответника-работодател, същите не са лишени от доказателствена стойност. Въззивният съд е намерил обаче, че въз основа на тях не може да се направи обоснован извод, дали е намалял обема на работа при ответника, и ако е намалял – дали това намаляване се отнася към дейността, в която е била заета ищцата до уволнението, В тази връзка градският съд е изтъкнал и че по делото не е представена длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност към момента на уволнението, поради което не може да се установи наличието на връзка между броя на издадените и осребрени ваучери за храна, и изпълняваната от ищцата трудова функция. По така изложените съображения, въззивният съд е заключил, че ответникът-работодател не е изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на предпоставките за уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, което води до извод за незаконност на процесното уволнение.

Видно от изложеното, въззивният съд не е отрекъл процесуалноправната възможност за ответника-работодател да доказва намаляването обема на работа (респ. – законосъобразността на уволнението на ищцата, извършено на това основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ) с представените по делото справки, изходящи от самото дружество-работодател (подписани от управителя му). Напротив – СГС изрично е приел, че тези справки не са лишени от доказателствена стойност (за разлика от първата инстанция по делото), поради което градският съд е обсъдил и обстоятелствата, които се установяват от тези частни документи, като при тази своя преценка и – при липса на представена по делото длъжностна характеристика за длъжността на ищцата към момента на уволнението – е намерил за недоказано както намаляване обема на работа, така и то да се е отразило на трудовата дейност на ищцата. При така приетото от въззивния съд, настоящата касационна инстанция намира, че формулираният в изложението на касатора процесуалноправен въпрос не е от обуславящо значение за правните изводи в мотивите към обжалваното въззивно решение, респ. – този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Този процесуалноправен въпрос не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като съгласно трайно установената практика на ВКС (израз на която са и решенията, на които въззивният съд се е позовал, като част от тях се сочат и от касатора), при доказване законосъобразността на уволнението работодателят-ответник по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, може да ангажира всички допустими по ГПК доказателства, включително – изходящи от него частни документи с оглед установяване намаляване обема на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като съдът ги преценява по свое вътрешно убеждение, наред и в съвкупност с останалите доказателства – ако и доколкото са събрани такива по делото. Именно по този начин е процедирал въззивният съд и в случая при постановяване на решението си в обжалваната му част.

В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7153/23.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 3568/2019 г. на Софийския градски съд, в частта, с която са уважени предявените по делото искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

В останалата част въззивното решение не е обжалвано.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: