Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Почивна база „Зора“ към МЗХГ – с.Кранево[, представлявано от управителя И. Т. Р., чрез адвокат Н. С. от АК-В. срещу решение № 199 от 25.09.2019 г. по в. гр. д. № 574/2019 г. на Окръжен съд Добрич, с което се потвърждава решение № 89/25.06.2019 г. по гр. д. № 141/2019 г. на Районен съд Балчик и са уважени предявените искове на П. И. Ф. против Почивна база „Зора“ към МЗХГ – с.Кранево, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на Заповед № РД-15-20/18.01.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Управител на Почивна база „Зора“ – с.Кранево“.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на въззивното решение, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до приложението на чл. 345 КТ, които касаторът счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в решение № 346 от 04.10.2012 г. по гр. д. № 1919/2011 г. и решение № 125 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 3894/2017 г. на ІV г. о.

От П. И. Ф. чрез адвокат Ю. Г. от АК - В. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и претендира разноските пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че с влязло в сила от 07.12.2018 г. решение по гр. д. № 139/2018 г. на Окръжен съд Добрич, П. И. Ф. е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението му длъжност „Управител на Почивна база „Зора“ – с.Кранево”, за което той е уведомен на 21.12.2018 г. Ищецът е подал заявление от 27.12.2018 г. до Министерството на земеделието, храните и горите, с копие до почивната база, в което той е направил изявление за заемане на длъжността. Съдът е установил, че документът с вх. № 3/02.01.2019 г. в Почивна база „Зора“, също съдържа изявление на ищеца по делото за заемане на длъжността, което се потвърждава от показанията на главния счетоводител в базата. При така установените фактически обстоятелства, според съда, не е налице хипотезата на чл. 345, ал. 1, т. 2 КТ, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, считано от 05.01.2019 г., е незаконосъобразна, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са основателни.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси в изложението, независимо че обуславят изхода на делото и правните изводи на съда по конкретното дело, не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора. Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д.№ 537/2009 г., ІV г. о., решение № 361 от 21.12.2012 г., по гр. д.№ 105/2012 г., ІІІ г. о. и решение 346/04.10.2012 г. по гр. д. № 1010/2011 г., ІV г. о./, когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. Явяване за заемане на работата означава работникът да се яви лично в предприятието и да изяви желание да заеме предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията не означава, че е спазен срокът за възстановяване на трудовото правоотношение занапред.

Въззивният съд е посочил изрично, че двуседмичният срок по чл. 345 КТ е започнал да тече за ищеца от уведомяването му за възстановяване на предишната длъжност на 21.12.2018 г. и изтича на 04.01.2019 г., но той се е явил при своя работодател - Почивна база „Зора“ към МЗХГ – с.Кранево, на 02.01.2019 г., като лично е депозирал изявления на същата дата за заемане на работата, което се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства /св.Д./. Фактическите и правни изводи не могат да бъдат преценявани за необоснованост в производството по чл. 288 ГПК, а само след допускане на решението до казационно обжалване по конкретно поставен от касатора правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че трудовият договор се прекратява отново само ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ или не е спазил този срок по уважителни причини. Личното явяване на ищеца пред работодателя и изразената от него воля да заеме предишната си длъжност в законовия двуседмичен срок са условие за възстановяване на трудовото правоотношение занапред, както е приема и въззивната инстанция, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба П. И. Ф. чрез адвокат Ю. Г. от АК - В. е поискал заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 199 от 25.09.2019 г. по в. гр. д. № 574/2019 г. на Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА Почивна база „Зора“ към МЗХГ– с.Кранево, да заплати на П. И. Ф., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Ю. Г. от АК-В., разноски в размер на 840 (осемстотин и четиридесет) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.