Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на М. Л. Ж., чрез особения представител адвокат М. К. от АК-В. срещу определение № 21650/19.09.2019 г. по ч. гр. д. № 8775/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава определение от 14.02.2019 г. по гр. д. № 6607/2019 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на М. Л. Ж. против „Б. М“ АД и прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК.

Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси: 1. Възможно ли е пасивно легитимиран по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК да е ЮЛ, при неустановен извършител на престъпното деяние, който е служител на ЮЛ и не представлява трудност за ЮЛ да бъде установен деецът, тъй като деянието е извършено по време и по повод на службата му? 2. Кой следва да е надлежен ответник по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК предложение последно, когато се търси установяване на престъпно обстоятелство и извършителят на изпълнителното деяние е останал неоткрит? 3. Вменено ли е задължение на съда да даде указания на страната за отстраняване на нередовност на искова молба във връзка с необходимостта от конституиране на необходим другар? 4. Посочването от ищцовата страна на ненадлежен ответник следва ли да бъде пречка по допустимостта на разглежданото гражданско производство по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК или е предмет на разглеждане на основателността на исковата претенция? Според касатора, първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 20/01.03.1968 г. на ОСГК и решение № 202/30.10.2018 г., по гр. д. № 1186/2018 г. на ВКС, IV г. о., а останалите въпроси са в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

За да постанови определението, въззивният съд приема, че е предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК срещу „Б. М“ АД за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в разгласяване на данните от материали по сл. д. № 1022/2005 г. на О.-В., чрез публикацията им в печатното издание на вестник „Труд“. Процесуалната допустимост на иска се обосновава с невъзможността наказателното производство да бъде възбудено поради изтекла абсолютна давност на извършеното престъпление в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НК, а правният интерес – с възможността, при евентуално положително за ищеца решение, да бъде предявен спрямо дружеството иск за обезщетение на вредите по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Според мотивите на въззивния съд, иск по чл. 124, ал. 5 ГПК срещу юридическо лице е недопустим поради личният характер на наказателната отговорност и изискването за субективно отношение към извършеното деяние. Посочил е, че гражданският съд не може да се извършва действия, които да установят извършителя, а участието на лице, сочено за извършител на престъплението в исковата молба е задължително условие за процесуалната допустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК, с оглед на което предявеният иск срещу юридическо лице, като извършител на престъпното деяние, не е допустим.

При тези фактически и правни изводи на съда, не е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за допустимост на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Мотивите на определението съдържат преценката на съдебния състав за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес и не е налице явна необоснованост в нарушение на правилата на формалната логика при прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивна правна норма, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност”, засягаща обема на търсената от страните защита и съдействие.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените процесуалноправни въпроси за пасивната легитимация по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със задължителна съдебна практика на ВКС, формирана с ТР № 20/01.03.1968 г. по тълк. д. № 20/1968 г. на ОСГК и решение № 202/30.10.2018 г., по гр. д. № 1186/2018 г. на ВКС, IV г. о., с които се приема, че искът за установяване на престъпно обстоятелство се предявява срещу претендирания от ищеца извършител на деянието, а когато е починал – срещу неговите наследници. В конкретния случай, ищецът в исковата и уточняващата молба извежда правния си интерес с невъзможността наказателното производство да бъде възбудено поради изтекла абсолютна давност на престъплението в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НК, а не поради това, че извършителят на престъплението не е открит /за което липсват каквито и да било твърдения в исковата молба/. Въпросът за пасивната процесуална легитимация в хипотезата, когато извършителят на деянието е останал неоткрит се поставя за първи път пред касационната инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

При твърдения за наличието на процесуална пречка да се възбуди наказателно преследване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност, юридическото лице не може самостоятелно да бъде ответник по иск за установяване на престъпно обстоятелство, с оглед личния характер на наказателната отговорност. Когато е изложил твърдения за правен интерес да търси защита срещу юридическо лице с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, с оглед значението на установеното престъпно обстоятелство за реализиране на негови права по друго правоотношение /напр. да ангажира отговорността на ответното дружество за вреди, причинени от негови служители при или по повод изпълнение на възложената им работа/, ищецът е длъжен да посочи и претендирания извършител на деянието. Липсата на постановен акт от прокуратурата не представлява процесуална пречка за разглеждане на иска, но надлежната процесуална легитимация е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, за която съдът следи служебно, поради което липсата на надлежна страна в исковия процес е основание за прекратяване на делото. Наличието на правен интерес от установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се обуславя преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване и в този смисъл, когато констатира, че посоченото в исковата молба лице не е надлежна страна по иска, тъй като не носи наказателна отговорност, както е в случая, съдът следва да прекрати производството.

При проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание за допускане на касационно обжалване следва да се обоснована с необходимост от произнасянето на Върховния касационен съд по правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството или обществените условия, респ. когато правните норми са непълни, неясни или противоречиви. В случая, липсват аргументи в посочения смисъл и съществува съдебна практика по всички формулирани от касатора въпроси, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният въпрос за служебните задължения на въззивния съд, при констатирана нередовност на исковата молба да даде указания на ищеца за конституиране на необходим другар е неотносим. В случая, съдът не е констатирал нередовности в исковата молба или противоречие между изложените твърдения в обстоятелствената част и петитума на иска по отношение на лицето, против което се иска установяване на престъпно обстоятелство, а е посочено, че дружеството следва да отговаря за вреди, с оглед на което притежава и пасивната процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. При тези данни, не може да се направи извод за нередовност на исковата молба и неизпълнение на правомощията на въззивния съд да даде указания до ищеца да отстрани допуснатите в нея нередовности (чл. 129, ал. 2 ГПК). С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което само когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, а неизпълнението им е основание за прекратяване на делото.

След като въззивния съд е съобразил съществуващата съдебна практика и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона във връзка с предпоставките за допустимост на иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, поставените процесуалноправни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21650 от 19.09.2019 г. по частно гр. д. № 8775/2019 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.