Производството е по чл. 288 от ГПК.

К. Д. К. и Н. С. К. обжалват решение № 124 от 17.05.2019 г. по т. д. 210/19 г. Апелативен съд - [населено място], с което е отменено решението на Окръжен съд [населено място] относно главницата за разликата над уважения размер от 16 060 евро до 29 118 евро, както и в частта за разноските в полза на ответниците над сумата 54, 81 лв до присъдените от 2 773 лв и вместо него е прието за установено, на основание чл. 422 от ГПК че съществува вземане на „У. Б“ АД срещу К. Д. К. и Н. С. К. допълнително за сумата 27 511 евро - главница по договор за банков кредит № 3047 от 27.12.2007 г. и два анекса № 1 от 8.1.2014 г. и № 2 от 24.3.2015 г. ведно със законната лихва от 31.10.2017 г. до окончателното изплащане, за което са издадени заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. 3323/17 г. Районен съд -Шумен и е потвърдено решението в останалата отхвърлителна част и в частта за разноските. Решението било влязло в сила в установителната част и в част за разноските в полза на ищеца 247, 32 лв като необжалвано.

Излагат съображения за незаконосъобразност на решението на съда като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила чл. 266, ал. 1 и 3 от ГПК. Жалбоподателят бил посочил и представил доказателства, които е могъл да посочи и представи по-рано. Представени са договори за застраховка „Кредитна проекция“ като съдът освен, че ги е приел в нарушени на посочената норма е направил извод, че сума от 1903, 37 евро е следвало да се отнесе към задълженията, основани на този договор, а не към погасяването на задълженията по договора за кредит. Съдът не бил дал конкретни указания на страните за това, че делото следва да се попълва с липсващи доказателства и да изясни реално, колко и какви суми са били преведени от банката към застрахователя по сключения договор за застраховка. Така въззивният съд бил приел, че сумата от 1903, 37 евро - неуточнени плащания следвало да се счита като такава за погасяване на задължение по застраховка „Кредитна протекция“. Това бил необоснован извод. Излага съображения, че след сключване на Анекс 2 има нов погасителен план и съгласно него е имало надвнесена сума от 90, 58 лв сравнено с дължимите вноски съгласно този погасителен план. Моли да се допусне до касационно обжалване решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК излага следните съображения:

„Въпросът за точното и правилно приложение на материалноправните и процесуалноправните норми, при разглеждането на всеки граждански и търговски спор е съществен въпрос. Въззивният съд не се е съобразил с основни, принципни положения, касаещи правото на защита, разпределението на доказателствената тежест, както и забраната за посочване на нови обстоятелства и нови доказателства, които страната е могла да узнае, посочи и представи в предходната съдебна инстанция. В конкретния правен казус било се стигнало до постановяване на неправилен съдебен акт, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който акт същевременно се явявал и необснован, което било основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.Пва се на нарушения на задължителната и константна практика на ВКС, изразена в ТР 1/9.12.2013 г. по т. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 48 от 7.3.2019 г. по гр. д. 2445/18 г, 3 ГО, решение № 238 от 26.3.2018 г. по т. д. 367/17 г., 2 ТО, определение № 217/21.3.2017 г. по т. д. 60 339/16 г. 3 ГО, решение № 1890 от 2.2.2018 г. по т. д. 340/17 г., 1 ТО, решение №74 от 26.7.2017 г. по т. д. 1047 /16 г. на 1 ТО на ВКС, решение № 76 от 5.6.2018 г. по гр. д. 3195/17 г. 2 ГО на ВКС, решение №79 от 3.2.2010 г. по гр. д. 56/10 г. 4 ГО.

Ответникът „У. Б“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че е представил доказателства пред въззивния съд поради това, че се липсвали в първоинстанционното производство и съдът не е дал указания да ги представи, поради това ги е представил пред въззивния съд. Освен това касаторът имал възможност да се запознае с представените доказателства. Месечните вноски по застраховката не били погасявания по кредита. Нямало доказателства за редовно погасяване. Счита, че следва да се потвърди обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд е приел, че е налице сключен договор за банков кредит, на основание чл. 430 от ТЗ, с който банката е предоставила кредит на физическите лица, а последните са поели задължение да върнат дадената им сума по реда и в сроковете, посочени в погасителен план. Приел е, че е налице налице дължимост на сумите поради това, че са налице обективни предпоставки - неизпълнение на задълженията за връщане на получената на основание договора за кредит сума, както и че с получаване на покана за доброволно изпълнение на 05.10.2017 г. след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, кредитополучателите са получили уведомление, че кредиторът е направил кредита предсрочно изискуем. Това е обусловило извод, че е налице дължимост на цялата сума по главницата, отчитайки плащанията, направени от кредитополучателите. В случая е прието, че кредитът съгласно заключението на вещото лице към 5.10.2017 г. включва главница от 29 170 евро, 2, 84 евро и 123, 60 евро - заплатени на 5.10.2017 г., с които се погасяват вноските за месеците март и февруари 2017, лихви върху главницата 79, 33 евро /147, 91 евро – 68, 58 евро/, заплатени на 05.10.2017 г., с които частично погасяват лихвите за м. Август 2017 г. и общо лихви върху просрочени главници неустойки, включващи наказателна надбавка върху просрочени главница и върху просрочени възнаградителни лихви 417, 53 евро. Банката не била отчела други плащания в размер на 1903, 37 евро, за които имало данни в заключението на ССЕ, тъй като не било посочено в вносните бележки какви суми се погасяват. Приел е, че банката не е отчела 1903, 37 евро, но доколкото ответниците имали и други задължения към банката към договора за банков кредит застраховка „Кредитна протекция“ с покрити рискове смърт следствие на заболяване или злополука в подкрепа съществуването, на които въззивникът е представил във въззивното производство и други доказателства - сертификат, декларация, погасителен план, движения по контракт следвало да се приеме, че тези плащания погасяват различни задължения по договора за кредит, а именно по договорената застраховка. Прието е, че има неустановена сума, от 435 лв, която банката не е установила какво точно е посочено, че погасява и доколкото дължи да установи изпълнението, е приел, че тази сума следва да погаси лихви и неустойки в общ размер 496, 89 евро, поради това, че вече била установена дължимост с влязлото в сила решение на 308, 97 евро лихви и 16, 88 неустойки, разлика била 171, 01 евро. Сумата от 222, 41 евро покривала тази приета за изпълнена сума, както и част от главницата. Така е формира извода за дължимост на сумата от 29 118, 60 евро и е приел дължимост на сумата над вече установените 1606, 80 евро до 29 118 евро и искът се уважи именно за разликата 27 511, 80 евро. В останалата отхвърлителна част следвало да се потвърди решението.

Допускането на касационно обжалване изисква подаване на касационна жалба срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно правилото на чл. 280, ал. 1 от ГПК, което в случая е сторено. Установи се допустимостта на касационната жалба с оглед срока, редовността и подлежащия на обжалване пред ВКС акт на въззивния съд.

Предвид тези условия, ще следва да се прецени дали следва да се допусне касационно обжалване като се съобразят въведените от законодателя изисквания в чл. 280, ал. 2 и 1 от ГПК. С Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при преценка допустимостта на касационното обжалване, касационната инстанция има служебно задължение да следи за валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително във фазата по чл. 288 от ГПК. „Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.“

Освен този извод е налице и въведено задължение с нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК след изменението на ГПК през 2017 г., при наличие на вероятност обжалваното съдебно решение да е нищожно или недопустимо да се постанови определение за допускане касационно обжалване.

В настоящия случай не се установяват при извършената служебна проверка наличие на вероятност постановеното съдебно решение да е нищожно или да не са спазени правилата за произнасяне по същество на спора и да е недопустимо. Поради това на посочените основания по чл. 280, ал. 2 пр. 1 и 2 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

От приложеното към касационната жалба изложение съобразно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не може да се установи формулирани правни въпроси като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Задължение на касатора е да обоснове материалноправния или процесуален въпрос, включен в предмета на делото чрез основанията на иска или на въведените възражения, конкретно разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора по делото. В случая липсват такива формулирани правни въпроси. Сочените съображения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК представляват неконкретизирани твърдения за наличие на нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. касаторът дължи обосноваване на включения в предмета на делото и разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело. Обжалването решение не може да се допусне до касационно обжалване, без да е посочен този въпрос. Не може съдът да изменя посочените от касатора основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение или самостоятелно да ги извлича от оплакванията в касационната жалба или от други обстоятелства. С оглед диспозитивното начало и защитата на насрещната страна съдът не може служебно да формулира въпроси за допускане на решението до касационно обжалване на основанията, посочени в чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК.

Задължение на касатора е да обоснове в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правните върпоси, включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода на спора между страните. Върховният касационен съд може само да доуточни поставените правни въпроси, но не и да ги формулира. В конкретния случай касаторът е изброил възможни нарушения на закона, които не са свързани с обжалваното въззивно решение и разрешеният правен спор. Поради това и въпреки посоченото противоречие с практика на ВКС, доколкото касаторът не е формулиран конкретен правен въпрос или правни въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 17.05.2019 г. по т. д. 210/19 г. Апелативен съд - [населено място]

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: