Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка”АД (н.) със седалище в [населено място] срещу решение № 1654 от 04.07.2019 г., постановено по в. т. д. № 1321/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 150 от 23.01.2019 г. по т. д. № 1631/2017 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против П. Х. Б. иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН - за прогласяване нищожност на прихващане, извършено от П. Б. с изявление към „Корпоративна търговска банка” АД вх. № 10645/04.11.2014 г., на вземане на К. С. Д. към „Корпоративна търговска банка” АД за сума в общ размер от 516 714.57 щ. д., дължима по анекс № 97470/12.02.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 03.03.2012 г., прехвърлено на П. Б. с договор за цесия от 31.10.2014 г., срещу задълженията на П. Б. към „Корпоративна търговска банка” АД по договор за банков кредит от 18.05.2011 г., и евентуален иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН - за признаване на прихващането, обективирано в изявление на П. Х. Б. към „Корпоративна търговска банка” АД с вх. № 10645/04.11.2014 г., за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.); Осъдена е „Корпоративна търговска банка” АД (н.) да заплати на ищеца П. Б. разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 2 400 лв., а по сметка на Софийски градски съд - държавна такса в размер на 37 117.05 лв., на основание чл. 60, ал. 4 ЗБН.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че спорното прихващане е било недействително по смисъла на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН още при депозирането му, каквато защитна теза е поддържал още пред първата инстанция, но тя не е възприета от инстанциите по същество. Излага доводи, че към датата 04.11.2014 г., когато ответникът е отправил изявлението за прихващане, не е бил изпълнен фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗБН, тъй като активното вземане не е било изискуемо (поради наложения с чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ мораториум за плащания от страна на банката и отсъствие на нормативно определените предпоставки за настъпване на изискуемостта) и двете насрещни вземания не са били еднородни (предвид различната валута, в която са уговорени). Навежда и оплаквания, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН като е отрекъл знанието на ответника към момента на придобиване на активното вземане за настъпилата неплатежоспособност на банката, въпреки общоизвестните към този момент факти, обявени в Търговския регистър и оповестени в средствата за масова информация, че банката е спряла изплащанията на влогове и е поставена е под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация П. Х. Б. от [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против П. Х. Б. евентуално съединени искове с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН, Софийски апелативен съд е приел, че не са осъществени предпоставките по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН за прогласяване нищожност на прихващането, извършено от ответника с изявление вх. № 10645/04.11.2014 г., както и предпоставките по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.).

Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд и безспорна между страните фактическа обстановка, според която:

С решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ „Корпоративна търговска банка” АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори и е спряно изпълнението на всички задължения на банката, като с последващо решение от 16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, вписано в Търговския регистър на 07.11.2014 г., е отнет лиценза на „Корпоративна търговска банка” АД за осъществяване на банкова дейност. На 22.04.2015 г. е постановено решение № 664 по т. д. № 7594/2014 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на банката и е открито производство по несъстоятелност с начална дата 06.11.2014 г., която е променена по реда на инстанционния контрол на 20.06.2014 г.

На 20.10.2014 г. е сключен договор за цесия между К. С. Д. и П. Х. Б., с който К. Д. е прехвърлил на П. Б. свое вземане към „Корпоративна търговска банка” АД в размер на 500 881.75 щ. д., произтичащо от анекс № 97470/12.02.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 03.03.2012 г. За достоверна дата на договора (предвид своевременното оспорване от синдиците на вписаната дата 20.10.2014 г.) следва да се счита датата 04.11.2014 г., когато в банката е постъпило уведомлението за извършената цесия.

С адресирано до банката уведомление вх. № 10645/04.11.2014 г. П. Б. е заявил, че извършва прихващане на задълженията си по сключен с „Корпоративна търговска банка” АД договор за банков кредит № 19916 от 25.05.2011 г. в размер на 430 305.67 евро с придобитото чрез договора за цесия вземане.

След анализ на фактите по делото и на приложимата към тях правна уредба въззивният съд е направил извод, че предявените в условията на евентуално съединяване искове са неоснователни.

Относно главния иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН въззивният съд е изложил съображения, че като способ за погасяване на задължения прихващането, извършено от ответника в качеството му на кредитор на обявената в несъстоятелност банка, не попада сред действията и сделките, за които се отнася разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН. Съдът е посочил, че прихващането може да бъде атакувано само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, и в подкрепа на този извод се е позовал на практиката в решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на ВКС, І т. о.

Неоснователността на евентуалния иск е мотивирана с отсъствието на елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН - знание от страна на прихващащия кредитор към момента на придобиване на вземането или задължението, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Предвид момента на сключване на договора за цесия и съобщаването му на банката, съдът е преценил, че след като активното вземане на ответника е придобито преди датата на вписване в Търговския регистър на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката - 07.11.2014 г., по отношение на прихващането е неприложима установената в чл. 59, ал. 4 ЗБН необорима презумпция за знание у кредитора, че е настъпила неплатежоспособност на банката, и наличието на знание подлежи на доказване от синдиците. Посредством препращане по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд е споделил разбирането на първоинстанционния съд, че под „знание за настъпила неплатежоспособност” на банката не следва да се разбира наличието на знание у редовия гражданин или търговец за изпадане на банката в състояние на неплатежоспособност и че знанието не следва да се обвързва с решенията от 20.06.2014 г. и 22.06.2014 г. на УС на БНБ за поставяне на „Корпоративна търговска банка” АД под специален надзор по причина на спиране на плащанията към клиенти, каквато теза са поддържали синдиците. Аналогично на първоинстанционния съд, въззивният съд е препратил към практиката в решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., според която знанието за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на активното вземане не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл. 115 ЗКИ, при наличие на която (в регламентираните от законодателя хипотези и условия) БНБ може да постави банката под особен надзор. В съответствие с посоченото разрешение въззивният съд е възприел и извода на първоинстанционния съд, че доколкото чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква знание за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или за опасност от настъпването й, публично оповестената информация за опасност от неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка” АД, включително публикуването на актовете на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, не сочат на знание у ответника към релевантния за спора момент относно настъпила неплатежоспособност на банката. В заключение, след като е преценил, че с представените от синдиците доказателства не е проведено пълно и главно доказване на знанието като елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, въззивният съд е формирал решаващия извод за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН и е потвърдил първоинстанционното решение за неговото отхвърляне.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по доводите във въззивната жалба на синдиците за липса на еднородност на заявените за прихващане вземания и на изискуемост към датата на изявлението за прихващане на активното вземане на ответника, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗБН (приложима в редакцията преди изменението от ДВ бр. 98/2014 г.) като условия за извършване на прихващането. Изискването за еднородност на насрещните вземания е счетено за изпълнено поради обстоятелствата, че и двете вземания са парични и че различната валута, в която са уговорени - евро и щатски долари, позволява конвертиране във всеки един момент по обявения официален курс на БНБ с цел определяне точния размер на вземанията, което е достатъчно за извършване на прихващането според практиката в решение № 225/28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. По отношение на изискуемостта въззивният съд е изложил мотиви, че поставянето на банката под специален надзор и наложения към датата на извършване на прихващането мораториум по чл. 116, ал. 2 ЗКИ върху изпълнението на паричните задължения на банката към нейни кредитори не са препятствали настъпването на изискуемостта на вземанията, предмет на прихващането, тъй като последното не е инициирано от банката, а от ответника - кредитор. От съдържанието на анекса и на договора, с които ответникът се е легитимирал като кредитор при отправяне на изявлението за прихващане, съдът е установил, че към датата на сключване на договора за цесия, съвпадащ с датата на извършване на прихващането, активното вземане на прихващащия кредитор е било изискуемо и ответникът е имал правото да го прихване срещу задължението си по сключения с банката договор за банков кредит.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) са обосновали искането си за достъп до касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допускано до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения е въведена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г. В процесуалния закон не са уредени критерии за разграничаване на очевидната неправилност от неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК, но извеждането на очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване означава, че тя е налице тогава, когато решението на въззивния съд страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” - само въз основа на мотивите, без извършване на присъщата на касационния контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на съда и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато съдът е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК при условие, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В конкретния случай очевидната неправилност е обоснована с твърдения, че въззивното решение е постановено „contra legem”, тъй като въззивният съд е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН в аспект, обратен на идеята на законодателя. Поддържаните твърдения не насочват към уредената в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК квалифицирана форма на неправилност, а съставляват оплакване за незаконосъобразното прилагане на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН от въззивния съд. Нарушението на закона е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, което може да бъде констатирано само при осъществяване на същинския касационен контрол по реда на чл. 290 ГПК, но не може да предпостави допускане на решението до касационно обжалване. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи за изхода на делото въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона (в частност - на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН, по която няма формирана съдебна практика) и за развитието на правото: „1. Неподлежащите на доказване факти по чл. 155 ГПК, в това число публикации в Търговския регистър, прессъобщения, писма, документи, доклади и други публикации на официалният сайта на БНБ и на сайта на Народното събрание на Р.България, представени и приети като доказателства в съдебния процес, които по безспорен начин удостоверяват доказването „за настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност” по смисъла на чл. 59 ал. 3 ЗБН - тези факти и доказателства могат ли да бъдат приети като доказателство „..за знание” за кредитора, каквото е изискването по цитираната правна норма; 2. Какво е изискването за приложението на правната норма по чл. 59 ал.З ЗБН, относно доказването за наличието на знание за кредитора - да бъде доказано, че лично субекта е знаел - субективно/персонално да се докаже наличие на знание и/или да се извлече от общоизвестния факт - достъпен до цялата общественост, което обективно ще доведе до извода за конкретно знание; 3. Субективен или обективен следва да бъде критерият за доказване на наличие на знание за кредитора, ако съдът е приел: „.. че дори и да е налице някакво наличие за опасност от неплатежоспособност, получено от кредитора от широко оповестена информация за опасност от неплатежоспособност на банката, в това число и актовете на БНБ за поставянето на банката под специален надзор, то това знание не е знанието за настъпила неплатежоспособност по смисъла па закона. .”, при постановяване на първоинстанционното съдебно решение № 150/23.01.2019 г. СГС, VI-22 състав по т. д. № 1631/2017г. СГС, мотивите на което съдебно решение са възприети от САС, съгласно чл. 272 ГПК при постановяване на съдебното решение № 1654/04.07.2019 г. по в. т.д. № 1321/2019 г.; 4. Възможно ли е доказване субективното наличие на знание за кредитора по чл. 59 ал. 3 ЗБН при липса на правен интерес за кредитора от това доказване; 5. Възприема ли се от Върховния касационен съд, че „.. настъпила неплатежоспособност. .”, според изискванията на чл. 59 ал. 3 ЗБН не може да бъде приравнено с „.. опасност от неплатежоспособност. .” - съгласно отменения чл. 115 ал. 2 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) отм. на 14.08.2015 г./, каквото е основанието за отхвърляне на исковете по т. д. № 1631/2017 г. СГС, възприето от апелативния съд при постановяване на съдебното решение по в. т. д. № 1321/2019 г. САС и ако касаторът възприема приложимостта на отменения чл. 115 ал. 2 ЗКИ, как би намерила реално приложение правната норма по чл. 59 ал. 3 ЗБН; 6. По поставения въпрос по т. 5 следва ли да намери приложение влязлото в сила съдебно решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., САС, ТО, Ш-състав, с което

съдът постановява начална дата на неплатежоспособността на

КТБ АД /н./ 20.06.2014 г.; 7. Приложима ли е правната норма на чл. 608, ал. 2 от ТЗ при прилагането на чл. 59, ал. 3 ЗБН (съответното прилагане по аналогия на закона на чл. 608, ал. 2 от ТЗ при хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН би следвало да води до предположение, че кредиторите знаят за настъпила неплатежоспособност на банката, когато банката е спряла плащанията към вложителите, което е спиране на плащане на изискуеми задължения, и това спиране продължи повече от 7 работни дни - по аргумент от чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗКИ); 8. Липсата на изискуемост, ликвидност и еднородност на активното вземане по прихващането, съгласно изискването на чл. 59, ал. 1 ЗБН, включително и/или при неизпълнението на

чл. 59 ал. 2 ЗБН, попада ли в обхвата на изследване от съда на иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН; Налице ли е основание за обявяване на недействителност на извършено прихващане, ако страната ищец по иск по чл. 59 ал. 3 ЗБН се е позовала за липса на изискуемост, ликвидност и еднородност на активното вземане по прихващането”.

Въпросите по пункт първи и пункт осми от изложението са относими към правилността на обжалваното решение, което е достатъчно да се отрече характеристиката им на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че представените от синдиците доказателства за публично оповестяване на информация за съществуваща опасност от неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка” АД, включително публикуването на актовете на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, не доказват знание у ответника към момента на извършване на прихващането за настъпила неплатежоспособност на банката. Изводът е обусловен от преценката на доказателствата, а нейната правилност не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. По аналогични съображения в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде обсъждана и правилността на извода на въззивния съд, че по отношение на процесното прихващане са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 1 ЗБН за еднородност, ликвидност и изискуемост на вземанията и че прихващането попада в обхвата на защита с предявения от синдиците иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е пречка да се допусне касационно обжалване по повод на тях, поради което не се налага произнасяне по поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Пред инстанциите по същество синдиците не са релевирали довод за липса на правен интерес у ответника - кредитор от доказване на субективното наличие на знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН и въззивният съд не се е произнасял в решението възможно ли е да се доказва знанието при липса на правен интерес. Поради това въпросът по пункт четвърти не покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Петият и шестият въпроси не притежават белезите на правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на тях.

Останалите въпроси от изложението, макар и некоректно формулирани, са относими към решаващия извод на въззивния съд за отсъствие на елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН - знание у ответника за неплатежоспособността на банката към момента на придобиване на активното вземане, с което е извършено прихващането, и към възприетото от въззивния съд (чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение) тълкуване на понятието „знание за неплатежоспособност” като част от съдържанието на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Разрешаването на тези въпроси е обусловило отхвърлянето на евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, поради което въпросите отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Осъществена е и специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка - значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН законодателят е предвидил две алтернативни предпоставки от субективен характер, които следва да са налице по отношение на прихващащия кредитор, за да бъде обявено извършеното от последния прихващане за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката - знание, че е настъпила неплатежоспособност на банката, и знание, че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, без да дефинира изрично съдържанието на понятието „знание за настъпила неплатежоспособност“ за целите на прилагане на специалния ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ). Поставянето на банка под особен надзор не е обвързано от закона с изискване за проявление на състоянието на неплатежоспособност по смисъла на ЗКИ и това състояние не е визирано като елемент от производството по несъстоятелност, чието откриване следва по време отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност. Предвид съдържащата се в ЗБН и ЗКИ специфична правна уредба на състоянието на неплатежоспособност на банка, предпоставките за установяване на неплатежоспособността и производството за банкова несъстоятелност, липсата на яснота относно съдържанието на понятието „знание за настъпила неплатежоспособност” създава условия за противоречиво тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН и за формиране на противоречива съдебна практика по приложението й. Поставените от касатора въпроси са насочени към изясняване на действителния смисъл на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН и конкретно - на понятието „знание за неплатежоспособност”, поради което касационното им разглеждане ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Поради изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на евентуалния иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН, по следния обобщен и конкретизиран от състава на ВКС (т. 1 от цитираното тълкувателно решение) правен въпрос: „Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН”.

Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на главния иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН, тъй като по отношение на тази част от решение не са доказани основания за достъп до касационен контрол от кръга на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 59, ал. 7 ЗБН, за разглеждане на подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) касационна жалба не следва да се заплаща предварително държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1654 от 04.07.2019 г., постановено по в. т. д. № 1321/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 150 от 23.01.2019 г. по т. д. № 1631/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против П. Х. Б. иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) на прихващане, извършено от П. Б. с изявление към „Корпоративна търговска банка” АД вх. № 10645/04.11.2014 г.

Да се докладва делото на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание по реда на чл. 290 ГПК с призоваване на страните.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1654 от 04.07.2019 г., постановено по в. т. д. № 1321/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 150 от 23.01.2019 г. по т. д. № 1631/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) против П. Х. Б. иск с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН за признаване нищожност на прихващането, извършено от П. Б. с изявление към „Корпоративна търговска банка” АД вх. № 10645/04.11.2014 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: