Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба с вх. № 3245 от 23.05.2022 г. срещу решение от 12.04.2022г. по в. гр. д. № 15/2022 г. на АС - Варна, с коeто е отхвърлен предявения на основание чл. 153, ал. 2 вр. § ЗПКОНПИ срещу М. С. Е. и С. Т. Е..

Жалбоподателя - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът – М. С. Е.,чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С решение от 12.04.2022г. по в. гр. д. № 15/2022 г. на АС – Варна е отхвърлен предявения на основание чл. 153, ал. 2 вр. § ЗПКОНПИ срещу М. С. Е. и С. Т. Е..

Установено е по делото, че с постановление 16.04.2014г. по ДП NoВ-193/13г. по описа на ОД на МВР [населено място] ответникът М. Е. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършени престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 и по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК, попадащи в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 17 и т. 18 от ЗПКОНПИ. Уведомлението за привличане на ответника Е. като обвиняем за посочените престъпления е постъпило в ТД на КОНПИ [населено място] на 27.05.2014г. С протокол от 28.05.2014г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му. Проверяваният 10 годишен период е от 28.05.2004г. до 28.05.2014г. В този период М. С. Е. е бил/и понастоящем е/ в брак с ответницата С. Е.. С решение № 385/13.09.2017г. КПКОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а с решение № 563/13.12.2017г. е взела решение за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на КПКОНПИ на основание чл. 153, ал. 1, във връзка с § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане на имущество и парични суми за отнемане на М. Е. и С. Е. въззивният съд е приел, че за проверявания период ответниците са доказатели положителен нетен доход за проверявания период от 14 663 лв. Прието е, че имуществото, което са придобили и което е налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин възлиза на 56 300 лв., т. е отнемането му е невъзможно, тъй като не е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, което да надвишава посоченият в §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период.

Прието е, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145 и чл. 146 ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземанияот съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото напроверяваното или свързаните с него лица.

Установено е, че ответниците са придобили възмездно през проверявания период следните недвижими имоти, които и са отчуждили възмездно през него: дворно място с площ от 1 140 кв. м., находящо се в [населено място], [община], представляващо УПИ XV-392, кв. 32, ведно с изградените в него жилищна сграда и стопански постройки, придобит с договор за покупко - продажба, обективиран в н. а.№ 129/25.07.2005г., с пазарна стойност към датата на придобиване -10 000 лв., продаден с н. а. № 22/17.01.2008г. с пазарна стойност към датата на продажба-12 000лв. /посочените пазарни стойности са съгласно заключение на СТЕ на в. л. А. от 11.05.2021г., неоспорено от страните, която и пазарна стойност следва да се вземе предвид на осн. чл. 148, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ при извършаване на анализа/, дворно място с площ от 840 кв. м., находящо се в [населено място], [община], [улица], представляващо имот пл. № 79, кв. 10, ведно с изградените в него жилищна сграда и гараж, с пазарна стойност към датата на придобиване -9 500 лв., продаден с н. а. № 85/21.12.2007г. за действителна цена от 15 000лв., преведена по банков път от купувача на продавача/обстоятелство, неспорно между страните/ и гараж № 6, находящ се в [населено място], построен върху държавна земя с отстъпено право на строеж, придобит с договор за покупко - продажба, обективиран в н. а. № 1/21.07.2006г., с пазарна стойност към датата на придобиване-6 500лв., продаден с н. а. № 88/18.09.2007г. с пазарна стойност към датата на продажба 7 700лв.

Прието е, че придобитото и съответно разпоредено възмездно/по противопоставим на държавата начин в полза на трети добросъвестни лица недвижимо имущество е на стойност 34 700лв.

Въззивният съд е приел, че в процесния период ответниците са се разпоредили с притежавани от тях леки автомобили, а сборът на сумите получени от разпоредителните сделки е на стойност 21 600 лв. Посочва се, че получената срещу имуществото парична равностойност по сключени противопоставими на държавата възмездни сделки с трети добросъвестни лица следва да бъде отнесена към графата имущество.

Прието е, че общото имуществото, придобито проверявания период, което е налично и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което отнемането му е невъзможно, като се претендира равностойността му, възлиза на сумата от 56 300 лв.

Прието е, че поради липсата на значително несъответствие и не може да се направи обосновано предположението, че имуществото на ответниците е незаконно придобито, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗПКОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: представляват ли „имущество по симсъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяванетоо лице парични средстава с неустановен зкаонен източник, ако същите не са наличини в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата и какво съдържание е вложено в понятието липсва по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновно поведение на провераваното лици или вината е без правно значение. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С определение № 50032 от 13.02.2023 г. съставът на Върховния касационен съд, като е разгледал поддържаното основание за допускане на касационно обжалване и е установил, че отговорите на въпросите са обусловени от произнасянето по образуваното с Разпореждане от 15.10.2021 г. на и. ф. председател на ВКС тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК, е спрял производството по делото.

Настоящият състав констатира, че на 18.05.2023г. е постановено Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по въпроса представляват ли „имущество по симсъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяванетоо лице парични средстава с неустановен зкаонен източник, ако същите не са наличини в края на проверявания период, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие и със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

В настоящия случай за да постанови решението си въззивният съд е приел, че не следва да бъде включена в графата имущество внесените от ответниците и от трети лица по банковите им сметки през проверявания период парични суми, тъй като същите не са наличини в края на проверявания период.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по въпроа подлежат ли на отнемане в полза на държавата и какво съдържание е вложено в понятието липсва по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновно поведение на провераваното лици или вината е без правно значение, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие и със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74 ал. 1 ЗОПДНПИ отм., тъй като законът не предвижда такава възможност.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

При тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 2829/2022 г. на IV – г. о.на ВКС, с оглед постановеното Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 51 от 12.04.2022 г. по в. гр. д. № 15/2022 г. на АС – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: