О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 668

Гр. София, 19.03. 2024г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия М. К. т. д. № 1543 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. А. Ф. срещу решение № 407/21.06.2023г., постановено по по в. т.д.№ 389/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 291 от 01.03.2023г. по т. д. № 2085/2022г. на СГС, ТО, VI – 23 състав, за осъждане на касатора да заплати на „ДЗИ – О. З. ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 47 173 лв., представляваща вземане за възстановяване на изплатеното по имуществена застраховка „Комфорт на бизнеса“, сключена с полица № 111218220002782, обезщетение за вреди, настъпили на 15.03.2019г. в [населено място], [жк], ул. „3005-та“ № 9, вх. А, ап. 13 от прегоряла „0“ на СТИ, по причина виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неподдържане в изправност на ел. съоръжения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.08.2021г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 6 827, 53 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 04.03.2020г. – 15.08.2021г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че необосновано АС – София е приел, че компютърните конфигурации, макар да не били индивидуализирани в сключената полица, били родово определени машини и съоръжения, намиращи се на адреса, поради което се явявали имущество, предмет на застрахователния договор. Поддържа, че това тълкуване е разширително и погрешно, несъобразено с целта на застрахователния договор, а за процесните компютри били представени само фактури за закупуване през 2018г., но нямало данни, че към момента на настъпване на събитието са се намирали в обекта. Касаторът счита, че апелативният съд е допуснал и процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на показанията на свидетелите и съдебно-техническата експертиза, недопускане на повторна такава. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Достатъчно ли е посочването на родовите белези и местонахождението на конкретните машини и съоръжения, за да се приеме, че същите попадат в обхвата на застрахователното покритие съгласно съдържанието на застрахователната полица по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на застраховането?“, за който поддържа наличие на основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

2. „Може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, което макар и да не е оспорено от страните, е неясно и необосновано и не е обсъдено във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК?“, за който поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №25 от 02.07.2030г. по гр. д.№2976/2019г. на 2 г. о. на BKC; решение № 159 от 04.07.20002г. по гр. д. 4109/2001г., 4 г. о. на BKC; Решение № 60 oт 25.03.2013г. по гр. д. № 475/2012г. на TK на BKC; решение №108 oт 16.05.2011г. по гр. д.№ 1814/2009г. на 4 г. о. на BKC; решение № 248 от 16.11.2015г. по гр. д. № l271/2015г. на 3 г. о. на BKC; решение № 91 от 27.08.2015г. по гр. д. № 321/2015г. на 2 г. о. на BKC;

3. „При наличие на възражение срещу приемането на заключение по първоначалната СТЕ и последваща допълнителна СТЕ, допустимо ли е да бъде назначена повторна СТЕ, при положение че първоначалните две заключения са неясни и необосновани?“, за който въпрос поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със следната практика: решение № 167 от 26.10.2017г. по гр. д №209/2017г. на 1 г. о. на BKC; решение № 267 от 04.03.20014г. по гр. д. № 30/2013г. на 1 г. о. на BKC; решение № 240 от 15.01.2021г. по гр. д.№3944/2017г. на 4 г. о. на BKC; Решение №165 от 22.10.2019г. по гр. д. № 2622/2018г. на 1 г. о. на BKC; Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т. д.№l/2013г. на ОСТГК на BKC.

4. „Следва ли показанията на всички разпитани по делото свидетели да бъдат подробно обсъдени, дори ако същите се подкрепят от изводите на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза?, по който въпрос поддържа действие в противоречие с посочените актове, а именно: решение № 65 от 16.07.2010г. по гр. д.№ 4216/2008г. на 4г. о. на BKC; решение №570 от 06.11.2009г. по гр. д.№4112/2008г. на 2 г. о. на BKC; Решение №700 от 28.10.2010г. по гр. д.№ 91/2010г. на 4 г. о. на BKC; решение № 79 от 12.07.2017г. по гр. д.№3244/2016г. на 4 г. о. на BKC.

Ответникът по касационната жалба – „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. А. Б., в който оспорва подадената жалба и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено по представената фактура.

Третото лице-помагач ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ АД не е подало отговор на касационната жалба и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалби е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, САС споделяйки фактическите изводи на СГС и препращайки към мотивите му, е приел, че съгласно застрахователна полица № 111218220002782 от 29.11.2018 г., между ищеца „ДЗИ – О. З. ЕАД и „Белитех“ АД е сключен договор за имуществена застраховка на имущества, описани като машини, съоръжения и оборудване, застраховано с клаузи А, А1, Б, Д2, Д 15 и движимо имущество по клауза клауза КГТ, със срок на застрахователно покритие 05.12.2018 г. – 04.12.2019 г. Посочен е и адрес на застрахованото имущество, а именно: [населено място],[жк], [улица], вх. А, ап. 13. В чл. 2 от ОУ са изчерпателно изброени обектите на застраховане по имуществена застраховка „Комфорт на бизнеса“ като такива предназначени за офиси, търговска дейност и нискорискови производства, както и намиращото се в тях движимо имущество, дефинирано в чл. 2.1.3 като офис оборудване, машини и съоръжения, транспортни средства (без тези с регистрационен номер, плавателни съдове, железопътни и въздухоплавателни средства), стопански инвентар, стоково – материални запаси, рекламни съоръжения, трайно прикрепени към сгради.

Въззивният съд е приел, че макар процесните компютърни конфигурации да не са индивидуално определени в сключената между страните застрахователна полица № 111218220002782 от 29.11.2018 г., то последните са родово определени като машини и съоръжения, изрично е посочен адресът, на които последните се намират, което е достатъчно за да се приеме, че имуществото е индивидуализирано чрез неговите родови белези и местонахождението му. САС е счел, че съгласно представените 10 бр. фактури, описи към тях и двата приемно – предавателни протокола от 09.01.2018 г. и 05.07.2018 г., процесните компютърни конфигурации, отговарящи на общите признаци за дефиниране на застрахованото имущество като офис оборудване, са се намирали в застрахования обект - [населено място],[жк], [улица], вх. А, ап. 13, което е констатирано и от служители на ответника в представения по делото констативен протокол от 19.03.2019 г., поради което са обект на процесния договор за имуществена застраховка. Счел е, че това имущество е застраховано за покрит риск по клауза „Д 15“ „късо съединение и/или токов удар“. С оглед горното САС е приел, че е налице валидно към момента на застрахователното събитие застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увреденото лице и ищеца за процесното оборудване, и че ищецът е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск съгласно Общите условия на договора.

По спорния въпрос дали установеното по делото прекъсване на захранването е причина за увреждането на конфигурациите, собственост на застрахованото лице, въззивният съд се е позовал на представената справка от дневник за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за 15.03.2019 г., от която е счел, че на 15.03.2019г. е имало прекъсване на захранването на клиентите, присъединени към трафопост – жилищна сграда, ул.“717“, ъгъла ул.“400“, 8 м. р. Л., като причина за непланираното прекъсване на електрозахранването е посочено: „Лоша връзка“. САС е приел, кредитирайки основното и допълнителното заключение на съдебно – техническа експертиза от вещото лице К. Т., че причина за увреждане на конфигурациите е компрометирано качество на електроенергията, пренесена до границата на собственост между електрическите съоръжения на ползвателя и електроразпределителната мрежа, в резултат на комутационно пренапрежение, породено от непланирано прекъсване на електрозахранването в процесния обект поради „лоша връзка“ в СТИ, т. е. причина е прегоряла “0“, отразена и като „повреден изходящ нулев проводник. Прието, е че тази „лоша връзка“ поражда многократни включвания и изключвания, т. нар. „комутации“ ( преминаване от един режим на работа на веригата към друг режим ), което в захранващия нулев проводник на СТИ на обекта, ползван от застрахованото лице, е довело до това електромерът да остане без „0“, да спре електрозахранването и да се офазят електроуредите на потребителя. Приел е, че голямата амплитуда на вълната на многократно възпроизвежданите пренапрежения са предизвикали прегаряне и последващо прекъсване на нулевия проводник, вследствие на което е настъпило едновременното увреждане на конфигурациите. Приел е, че причина за увреждането не е претоварване или процеси, възникнали в електросъоръженията на потребителя до границата на собственост – изходящите клеми на СТИ, още повече, че електрическото табло, обслужващо обекта, е било оборудвано с необходимите прекъсвачи, които при претоварване или късо съединение биха изключили.

САС е приел, че е неоснователно възражението на ответника, че при добра защита на вътрешната инсталация, след границата на собственост и добра защита на техниката, не биха настъпили вреди. Въззивният съд е посочил, че противно на твърденията във въззивната жалба, от разпита на свидетелите по делото, а именно С. А. Д., К. С. П. и О. Л. К. не се установявали обстоятелства, различни от констатираните от вещото лице по основното и допълнителното заключение. САС е счел, че съгласно изготвената съдебно – оценителна експертиза стойността на процесните компютърни конфигурации възлиза на сумата от 57 049.70 лв., размер по – висок от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, поради което искът е основателен до пълния предявен размер, както е основателен и искът по чл. 86 от ЗЗД, поради което е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, и съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, като може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т. е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касатора въпрос е материалноправен и касае обекта на сключения застрахователен договор, с оглед на което може да се приеме, че е обуславящ, но не се установява соченото от касатора допълнително селективно основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Както е приел и въззивния съд между ищеца „ДЗИ – О. З. ЕАД и „Белитех“ АД е сключен договор за имуществена застраховка за имущества, описани като машини, съоръжения и оборудване, по имуществена застраховка „комфорт на бизнеса“, включващи намиращото се в обекта движимо имущество, дефинирано в чл. 2.1.3 като офис оборудване, машини и съоръжения. Въззивният съд е приел, че макар процесните компютърни конфигурации да не са поотделно изброени, а да са дадени техни родови признаци, без посочено количество и без изрично препращане към документ, който да ги индивидуализира допълнително (напр. към инвентарна книга), то местонахождението им е достатъчно за включване в обекта на застраховката. За този извод се е позовал на подписания и от представители на касатора констативен протокол от деня на увреждането, в който увредените компютърните конфигурации са описани с номера на фактури. Настоящият съдебен състав намира, че се касае за застраховка на съвкупност по смисъла на чл. 401 КЗ, като при този вид застраховка съвкупността се концентрира към деня на събитието, а не към деня на сключване на полицата (арг. чл. 401, ал. 2 КЗ). т. е. при подписване на договора застрахованата съвкупност се определя само чрез родови признаци и се ограничава чрез застрахователната сума, а конкретните вещи, които ще се считат застраховани при настъпване на събитието, са тези, които се намират в посоченото местонахождение и притежават родово определените в застраховката признаци, дори да са придобити след сключване на договора. Разпоредбата на чл. 401 КЗ е ясна, не е непълна и не се нуждае от допълнително тълкуване, нито по същата има противоречива съдебна практика, която да има необходимост от преодоляване или изменение. В жалбата и изложението от касатора не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не може да бъде допуснато до касация по така поставения въпрос.

Следващите два поставени в изложението въпроси са процесуалноправни и относими към всяко дело, т. е. отговорят на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, като са свързани с доводите на касатора, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал повторна съдебно-техническа експертиза, но не се установява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Относно допускането и кредитирането на заключението на вещото лице е налице константна практика, включително и цитирана от касатора, съгласно която когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за процесуално нарушение на първата инстанция, въззивният съд е длъжен да събере онези относими и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение / в този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. №1851/2013 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №26/19.03.2018г. по гр. д.№554/2017г. на ВКС, 4 г. о. и др/. В постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 195 ГПК, обективирана в служебно известните на настоящия състав и споделящи се от него решения № 188 от 15.05.2012г. по гр. д.№ 588/2011г. на ІІІ г. о.; № 324 от 22.11.2011г. по гр. д.№ 392/2011г. на ІІ г. о.; № 145 от 19.02.2020 г. по т. д. № 3004/2018 г. на ІІ г. о. и др., е въприето, че съдът е длъжен както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът не притежава, но които имат отношение към обосноваността на решението. Съгласно решение №113/ 28.02.2011г. по гр. д.№1062/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., за да основе решението си на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение. В решение №267/04.03.2014г. по гр. д. №30/2013г. на ВКС, ГК, І г. о. е прието, че като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение №58/13.02.2012г. по гр. д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 241/23.10.2013г. по гр. д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 57/06.07.2016г. по гр. д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г. о и др. В тях се приема, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, като оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Настоящият съдебен състав намира, че в случая САС не е процедирал противно на практиката на ВКС. Той е изложил мотиви защо кредитира заключението на приетите основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза. САС не е допуснал повторна експертиза, приемайки че няма процесуално нарушение, тъй като при изслушване и приемане на допълнителното заключение процесуалният представител на въззивника е присъставал, но не е заявил оспорване, няма доводи за неяснота и необоснованост на експертното заключение, нито искане за повторна експертиза, както в проведеното на 13.05.2022г. съдебно заседание, така и в следващите две открити съдебни заседания. С оглед горното не се установява въззивният съд да е процедирал в нарушение на практиката на ВКС и не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на което се позовава касатора.

По последния поставен процесуален въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди свидетелските показания, който също покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, но не и допълнителния по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, има непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о. / с цитирани в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, решение по гр. д. № 1499/2018 г., IV г. о. и мн. др., включително посочени от касатора, според която съдът следва да извърши преценка за обективността на показанията на свидетелите, като не е длъжен да ги възприеме, но трябва да аргументира защо ги кредитира, или защо ги отхвърля и съответно какво приема за установено по отношение на правнорелевантните факти. Въззивният съд е обсъдил, макар и лаконично показанията на свидетелите и е приел, че същите не установяват нещо различно и противно на констатациите на вещото лице, което се констатира обективно и от отразеното в протоколите при разпита им. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал и в частност на свидетелските показания, а волята му за уважаване на исковите претенции е изложена достатъчно разбираемо и ясно, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Искане за разноски е заявил ответникът, който е представил фактура №1063/11.08.2023г. и извлечение от сметка от 25.08.2023г., видно от които за отговор по касационната жалба и процесуално представителство пред ВКС е изплатена сумата от 5964 лв. с включен ДДС - адвокатско възнаграждение, която следва да бъде присъдена на страната.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407/21.06.2023г., постановено по в. т.д.№ 389/2023г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], район Младост, [улица], да заплати на „ДЗИ – О. З. ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 5964,00 лв. / пет хиляди деветстотин шестдесет и четири лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.