Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Н. Д. Т. от [населено място] против решение от 16.12.2011 год. по гр. дело № 1440/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.12.2007 год. по гр. дело № 7095/2006 год. на Софийски районен съд и установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. е отхвърлен. Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, защото счита, че правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а именно по какъв ред и как ще следва да бъде компенсирана Държавата, или нейния съответен правоприемник за подобрения, извършени в реституирани имоти, при условие, че такива подобрения не могат да съществуват самостоятелно, след възстановяване на собствеността и кой и как би следвало да оцени тези подобрения, е разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение, постановено на 09.11.2010 год. по гр. дело № 3911 по описа за 2008 год. на Софийски градски съд и се нуждае от тълкуване с оглед правната норма на чл. 3 ЗВСНМРСА. Касаторката счита, че създадената противоречива съдебна практика, поради неточното тълкуване на правната норма на чл. 3 ЗВСНМРСА ще бъде преодоляна по реда на чл. 290 ГПК.

Ответниците по касационната жалба К. П. АД, [населено място] и С. О., [населено място] не изразяват становище по нея.

К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което установителният иск на ищцата за правото й на съсобственост в процесния недвижим имот е отхвърлен, въззивният съд е приел отсъствие на предпоставките на чл. 3 ЗВСНМРСА, тъй като била налице възможност за възстановяване на първоначалното състояние на имота, без значителни затруднения и това е стопански оправдано.

В настоящето производство касаторката цитира влязлото в сила решение от 09.11.2010 год. по гр. дело № 3911/2008 год. на СГС, с което след отмяната на първоинстанционното решение от 12.06.2008 год. по гр. дело № 7096/2006 год. на СРС, с което установителният иск по чл. 1, във вр. с чл. 3 ЗВСНМРСА е отхвърлен за съседния магазин, е постановено въззивно решение, с което е признато за установено по отношение на [фирма], че ищците, между които е и Н. Д. Т./касаторката/, са съсобственици на 66.96% /с разпределени квоти за всеки от ищците/ и 33.04% - за [фирма] върху имот-магазин с галерия над него, застроен на 45.87 кв. м., разположен непосредствено до входа на сградата на [улица], съседен на процесния магазин. Обсъждайки заключението на в. л., че преустройството, по отношение на магазина и галерията е значително, тъй като е променило част от конструкцията на тавана на магазина, както и на останалите три съседни магазина, един от който е процесния, която е под на галерията и възстановяването на подовата конструкция между магазина и галерията е свързано със значителни строителни затруднения, съдът е приел, че собствеността върху магазина, продаден по ПМС № 60/1975 год. се е трансформирала в нов имот, за да обоснове приложението на чл. 3 от реституционния ЗВСНМРСА, определяйки идеална част от новообразувания имот за всеки от съсобствениците, съответстваща на цената на недвижимия имот към новообразувания имот по време на влизане в сила на закона – 22.12.1991 год.

При съпоставяне на двата идентични спора, по отношение на единият от които има влязло в сила решение, касационният съд счита, че на материалноправния въпрос в кои случаи извършеното преустройство на имоти по чл. 1 ЗВСНМРСА или от тях и други обекти е довело до образуването на нов имот и в кои случаи е възможно да се възстанови първоначалното положение без значителни затруднения за собствениците и това е стопански неоправдано, за да се трансформира собствеността в съсобственост, е дадено различно разрешение.

Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на въззивно решение от 16.12.2010 год. по гр. дело № 1440/2008 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на Н. Д. Т. от [населено място], с вх.№ 14236/18.02.2011 год.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на второ г. о. на ВКС на РБ, след внасяне на държавна такса по сметка на касационния съд, в размер на 610, 24 лева в едноседмичен срок от съобщението до касаторката.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: