О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 650

Гр. София, 18.03.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. т.д. № 456 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ВРАНА“ ЕАД срещу определение №1230/05.12.2023г. по к. т.д. №68/2023г. на ВКС, 1 т. о., с което съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу въззивно решение № 262823 от 26.08.2022 г. по в. гр. д. № 4148/2021 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че се касае за търговска сделка и са приложими правилата за тях, като твърди, че делото е образувано по иск за сума от 15 057,20 лв., получена при начална липса на основание, като искът е по чл. 55, ал. 1, т.1 от ЗЗД. Сочи, че искът е разглеждан по общите правила в двете инстанции, без да се приема, че спорът е породен и се отнася до търговска сделка, а за да бъде приложен критерият за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.3, т.1 ГПК е следвало делото да бъде разглеждано по правилата на глава 32 от ГПК, а не по общите правила. Жалбоподателят намира за незаконосъобразно приравняването на делото като търговско едва в касационната инстанция, след като в предходните две инстанции не било гледано като търговско. Предвид горното и по изложените в жалбата съображения претендира отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба „БАЧИ ДОЛЧИ“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна и претендира оставянето й без уважение по изложените мотиви чрез процесуалния си представител – адв.К.Т..

ВКС, състав на 2 т. о. като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

СРС е бил сезиран с искова молба, в която е изложено, че ищецът „Б. Д. ЕООД е сключил с ответника „Врана“ ЕАД договор за наем от 06.11.2013г. за описания имот, представляващ сладкарски цех, като за посочения период е заплащал електроенергия по показания на контролен електромер, но са му били фактурирани и допълнителни суми с основание „корек.“ и „служ.“, които счита, че не дължи. Ищецът е претендирал установяване на вземането му за недължимо надплатени суми в размер на сумата от общо на 15 057,20 лв., посочена по пера в табличен вид.

С обжалваното определение, друг състав на ВКС, е приел, че двете страни са търговци и безспорно сключеният между тях договор за наем на недвижим имот е търговска сделка, като имотът е отдаден като сладкарски цех, т. е. във връзка с осъществявана търговска дейност. Приел е, че вземането, предмет на установяване с иска по чл. 422 ГПК е претендирано като недължимо платени суми за месечни консумативни разноски за електроенергия в размер, надхвърлящ дължимите по договора, спорът по чл. 55, ал.1 ЗЗД е пряко обвързан като правоотношение с договора за наем и следва да се квалифицира като търговски. Търсената сума е под 20 000 лв. - установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела и с оглед горното е оставил жалбата без разглеждане.

ВКС, Търговска колегия, състав на Второ т. о. намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в ТР 3/2019г. на ОСГТК на ВКС.

Съдебната практика на ВКС е непротиворечива, че критерият за търговско дело е по-широк от понятието търговска сделка и търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 - т. 5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 - т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който е функционално обусловен от осъществяваната от страната търговска дейност. В посочения смисъл са определение № 175/19.07.2016 г. по т. д. № 3105/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9/21.01.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 252/21.09.2012 г. по т. д. № 697/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и мн. др. В настоящия случай делото е търговско, тъй като заявената претенция е за присъждане на надплатени суми за електроенергия на имот, предмет на договор за наем между търговци, ползван с търговска цел, за които се твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. Претенцията е функционално обусловена от упражняваното от страните занятие - търговска дейност, независимо, че се търси на извъндоговорно основание. Без значение за определяне характера на делото като търговско е обстоятелството, че основанието на иска е извъндоговорно – по чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като е пряко и функционално свързано с наемния договор, по който е самото задължение за заплащане на консумативни разноски в определен размер и за които се твърди надплащане.

Предвид горното това, че спорът е разгледан от първа инстанция – районен съд, тъй като цената на иска е под 25 000 лв., а не от окръжен съд по реда на глава 32 ГПК, не променя вида на делото като търговско и оттам приложимия по чл. 280, ал.3 т.1 ГПК праг за допустимост до касационно обжалване, който е 20 000 лв.

Предвид горното съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1230/05.12.2023г., постановено по к. т.д. №68/2023г. на ВКС, 1 т. о., с което съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на „Врана“ ЕАД срещу въззивно решение № 262823 от 26.08.2022 г. по в. гр. д. № 4148/2021 г. на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/