О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 621

ГР. С., 18.05.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.05.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1255/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд С./АС/ по гр. д. №2343/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу ДП „Р.” – С. искове по чл. 57 от ЗС - за сумата от 405 326 лв., представляващи разноски за ползване на недвижим имот / за електроенергия, вода, сметоизвозване и топлинна енергия/ дължими от ползвателя на имота, но заплатени от собственика за периода 1.02.03 – 31.12.03 г. и по чл. 59 от ЗЗД – за сумата от 97 626 лв., представляващи разходи за консумативи, външни услуги и туристическо обслужване за същия период.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 281, т. 3 от ГПК. Намира, че решението на АС е постановено в противоречие с практиката на съда и с материалноправните разпоредби на закона по въпроса: заплатените от ищеца такси за сметосъбиране и сметоизвозване имат ли характер на периодични платежи и приложима ли е за тях кратката давност по чл. 111, б.”в” от ЗЗД. Според касатора в практиката на административните съдилища, чиито решения прилага, се приема, че посочените вземания са...