О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№. 629
гр. София, 15.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1065 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Е. срещу решение №21 от 23.02.2023 г. по в. т.д.№186/2022 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №20 от 28.02.2022 г. по т. д.№77/2021 г. на ОС Русе, с което е признато за установено, че в полза на „Юробанк България” АД съществува вземане от Н. И. Е. за сумата от 60 000 лв., представляваща главница по договор за кредит №HL78561/20.10.2016 г. за периода 01.10.2019 г. – 19.07.2020 г., частично от общо дължима сума 91 541.57 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК - 22.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 197.50 лв. – такси за периода 02.10.2019 г. – 19.07.2020 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 3022/2020 г. на РС Русе.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че уведомлението на банката до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не е било надлежно връчено от ЧСИ /на който банката е възложила връчването/. Посочва се, че в нарушение на чл.47, ал.3 от ГПК, ЧСИ не е осъществил проверка относно местоработата на длъжника, поради което не е било възможно да се приложи фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че...