О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 546

ГР. С., 30.04.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.04.13 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №110/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Ц. срещу въззивнотго решение на Окръжен съд Ловеч /ОС/ по гр. д. №282/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу [община] искове по чл. 344, ал. 1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „директор на ЦДГ в [населено място] панега”, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, Уважен е в размер от 5521 лв. искът на касаторката срещу ответника по чл. 224 от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 280, ал. 1 ГПК с всички допълнителни предпоставки. Не е формулирала обаче ясно и точно правен въпрос от предмета на спора като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. Изложени са доводи за неправилност – незаконосъобразност, на първоинстанционното решение. Според касаторката са нарушени правата й по чл. 143, ал. 2 и чл. 212 и 214 от ГПК да се позове на нови факти, поиска нови доказателства и направи увеличение на иска си / за парично вземане по чл. 224 КТ/. Сочат се нарушения на чл. 6, 7, 8, 144, ал. 2, 145 и чл. 146...