Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д.” [населено място] срещу решение №542 от 07.12.2012г по гр. дело № 383/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 12.04.2012 на Плевенски районен съд, по същество са уважени искове на основание 344 ал. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение на Директора на Дома, Прието е, от трите посочени в заповедта нарушения е извършено само едно: на настанените в Дома деца не е провеждан профилактичен преглед от лекар по дентална медицина, като най-тежкото наказание не съответства по тежест на това нарушение. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие с практиката на ВКС (реш. №101/2010 гр. д№4035/2008 ІV г. о и реш.№911/2010 д.№3679/2008 ІV г., практика по чл. 290 ГПК ), по въпроса следва ли преценката за тежестта на неизпълнение на трудови задължения (съгласно чл. 189 ал. 1 КТ) да отчита обществената значимост на професията на извършителя, характера и важността на неизпълнение на трудови задължения, Доводът за противоречие е основан на различните разрешения за случаи, когато се касае за трудови задължения на лекар, нормативно предписани като медицинска практика. Докато в цитираната практика тази значимост е изрично подчертана, въззивният съд я игнорира. Следващ въпрос е необходимо ли е настъпването на вредоносен резултат от бездействието на лекар с ръководни функции в противоречие с нормативно изискване, за да се квалифицира нарушението като дисциплинарно, по която обжалваното разрешение на ПОС също е в противоречие с цитираната практика, Основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,

Обобщено, при основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се поставя въпрос предвижда ли изискването на чл. 6а ал. 4 от Закона за закрила на детето грижи при най-висок стандарт и най голяма отговорност на лекарите и ръководителите на лечебни заведения, свързани с тази дейност, с оглед значението на въпроса за специфичния характер на отговорността на ръководител на специализирана институция, както е в случая, за оценката на тежестта по чл. 189 ал. 1 КТ,

Постъпил е отговор от ответницата Д-р И. К., оспорва се наличието на сочените основания за допускане, Цитираната практика съдържа произнасяне по други случаи. Конкретните обстоятелства по съответния казус за фактически въпрос, въззивният съд се е съобразил с трайната практика при оценката им, По основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК липсва обосновка.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, като третия въпрос, сочен при основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е негова конкретизация и доразвитие. При поставянето на вторият въпрос, необходимо ли е настъпването на вредоносен резултат от бездействието на лекар с ръководни функции в противоречие с нормативно изискване, за да се квалифицира нарушението като дисциплинарно, в решаващите мотиви на въззивния съд касаторът влага различно от изразеното съдържание. ПОС не е деквалифицирал третото посочено в заповедта нарушение като дисциплинарно поради това, че не е произтекла вреда от него. Други са били решаващите съображения на съда.

Но въпросът за тежестта на нарушение, когато е допуснато от лекар относно нормативно предписание или отчетност, свързано с конкретни медицински практики и значението на липсата на вредоносен за здравето резултат в тази връзка, е намирал израз не само казуистично (както поддържа защитата на ответницата), но и като принципно, обобщаващо разрешение в практиката на ВКС част от която са цитираните от защитата решения реш. №101/2010 гр. д№4035/2008 ІV г. о и реш.№911/2010 д.№3679/2008 ІV г. на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК.

Спецификата на случая по делото и дължимата проверка за съответствие по чл. 189 ал. 1 КТ е налагала при конкретните факти да се отговори на въпроса тежко нарушение ли е непровеждането на задължително предписана в нормативен акт профилактика на децата от дентолог, при отчитане на факта, че децата в дома все пак са били консултирани и лекувани при състояния, налагащи оперативна намеса, или друг вид спешна дентална помощ, Въззивният съд е изтъкнал като взети предвид две обстоятелства - първо, при среден престой на дете в Д. от 180 дни, не всечки деца под една година имат съзъбие, което да налага извършване на профилактичен преглед и второ, не е установено да имало от тази бройка дете, което да е имало съзъбие и да не му е бил извършен профилактичен преглед от лекар по дентална медицина. Затова наложеното най - тежко наказание не съответства на нарушението.

При тези решаващи мотиви на въззивния съд, Върховен касационен съд приема довода, че има противоречиви разрешения относно необходимостта да се вземат предвид указани в приложената практика на ВКС обстоятелства по смисъла на чл. 189 ал. 1 КТ, Обстоятелствата, които нормата има предвид при преценка и когато се касае за нарушение на правила за задължителни медицински профилактики, не са пряко, а следователно и решаващо свързани с двете обсъдени от Плевенски окръжен съд обстоятелства, водещо преценени в конкретния трудов спор при съответствието на най - тежкото наказание,

Поради това Върховен касационен съд приема съображенията по основанието на 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и с оглед гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване

решение №542 от 07.12.2012г по гр. дело № 383/2012г. на Плевенски окръжен съд

Делото да се докладва за насрочване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.