ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№615

гр. София, 14.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Е. Ч. Людмила Цолова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от Л. Ц. К. търговско дело № 20238002901657 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е но касационна жалба на „Черноморски фар“ЕАД против решение №75/24.04.2023г. по в. т.д.№214/22г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение №131/08.04.2022г. по гр. д.№945/21 г. по описа на Окръжен съд В. Т. с което на основание чл.95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП е прието за установено, че дружеството е нарушило, по смисъла на чл.18 ал.2 т. 1 и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, авторското право на Т. Р. Х. върху кръстословица, чрез публикуването й в бр. 128 от 08.07.2015г. на в-к „Черноморски фар, без знанието и съгласието на автора Х. и заличавайки използвания от ищеца знак за авторство.

В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд, поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон. Поддържа се, че съдът е формирал изводите си, без да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, като е игнорирал свидетелските показания на св.Ш.; неправилно е извел като фактически състав на нарушението по чл.18 ал.2 т.1 ЗАПСП повторността на публикуването на кръстословицата, без да съобрази, че първоначалното й отпечатване във вестника е извършено на основание друг договор от 2009г., сключен с друг правен субект - „Издателска къща „Черноморски фар“ООД; необосновано е заключил, че знакът за авторството е част от вида и съдържанието на кръстословицата, поради което за дружеството е съществувало задължение да го постави върху кръстословицата, като сочи, че липсват доказателства Х. да е заявил желанието си това да бъде сторено. Поддържайки твърденията си, че публикуването на кръстословицата е осъществено на базата на сключения между страните договор от 01.10.2012г., касаторът счита, че не е налице използване на авторско произведение на ищеца в нарушение на закона, поради което формираният в противен смисъл краен извод на въззивния съд се явява неправилен и необоснован. По тези съображения касаторът е поискал касационната инстанция да разреши спора по същество, като отмени обжалваното въззивно решение и отхвърли иска срещу дружеството. Претендира разноски.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.З т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК с въпросите:

1 .Задължен ли е въззивният съд по чл.12, чл.154 ал.1 и чл.235 вр. чл.269 изр.2 ГПК при формиране на правните си изводи и фактически констатации в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да изложи точни, логични и обосновани мотиви? Твърди се, че при решаването на делото въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС за задълженията на въззивната инстанция, обективирана в решение № 194/18.06.2013г. по гр. д.№1100/12г. на IV г. о. на ВКС, решение №43/04.06.2014г. по т. д.№213/12г. на II т. о. на ВКС, решение № 157/08.11.11г. по т. д.№823/10г. на II т. о. на ВКС, решение №554/08.02.12г. по гр. д.№1163/10г. на IV г. о. на ВКС, решение №177/28.07.15г. по гр. д.№6369/14г. на IV г. о. на ВКС, с което обосновава приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК.;

2. При публикуване на кръстословицата, обект на авторското право в изпълнението и при действието на сключен договор, с който авторът се е задължил да предоставя на издателя кръстословици, моэ/се ли да се приеме, че публикуването е извършено без съгласие на автора?',

3. Може ли да се приеме за „повторна“ публикация, която е направена при действието на друг договор с друго юридическо лице?',

4. Ако авторът твърди, че е нарушено правото му да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението, необходимо ли е авторът изрично да е изявил волята си за това?

Последните три въпроса касаторът обвързва с допълнителната предпоставка за селектиране на касационната му жалба, предвидена в чл.280 ал.1 т.З ГПК, която счита за приложима с оглед липсата на съдебна практика, формирана с решения на ВКС по поставените въпроси и с необходимост от създаване на такава за развитие на правото и за точното прилагане на закона.

Ответникът Г. Р. Х., в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, е оспорил наличието на сочените от касатора основания за допускане на решението на ВТАС до касационно обжалване и е възразил срещу основателността на наведените в нея оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, който е поискал да бъде потвърден в случай, че бъде допуснат до касационен контрол, като му бъдат присъдени разноските за касационното производство.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да уважи предявения от Г. Х. иск по чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП първоинстанционният съд е приел за установени следните факти: със сключен през 2009г. договор ищецът се задължил спрямо „Черноморски фар“ООД да предоставя всяка седмица срещу заплащане по 5 броя кръстословици за публикуване във в-к „Черноморски фар“ от своя страна дружеството е поело ангажимент да не променя вида или съдържанието на кръстословиците, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, както и да не публикува повторно кръстословица; договор със същото съдържание бил сключен между ищеца и „Черноморски фар“ЕАД /в което е било преобразувано търговското дружество „Черноморски фар“ООД, видно от идентичните им ЕИК/ от дата 01.10.2012г.; в бр.87/11.05.11 г. на вестник „Черноморски фар“ е публикувана кръстословица, обозначена със знак за авторство на Г. Х., а в бр. 128 от 08.07.2015г. на същия вестник същата кръстословица отново е публикувана, но без това обозначение. Въз основа на тези факти и при липса на спор относно действителното авторство на ищеца по отношение на кръстословицата, съставът е формирал извод за допуснати от ответника нарушения по чл.18 ал.2 т. 1 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП. Намерил е за недоказан и следователно неоснователен доводът на ответника, че публикацията е извършена в изпълнение на договора от 2012г., а за ирелевантен - доводът дали „Черноморски фар“ООД и „Черноморски фар“ЕАД са едно и също дружество. Отказал е да сподели поддържаното от ответника виждане, че той няма задължение да публикува знак за авторство наред със самото произведение, като се е обосновал не само с договорната клауза на чл.4 ог договора от 2012г., но и с нормите на чл.6 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, като е посочил, че макар да не е част от произведението знакът е част от самото авторско право и в случаите, когато авторът е предоставил произведението си с обозначителен за авторството му знак, издателят е длъжен да публикува творбата във вида, в който му е предоставена - със съпътстващите я знаци и обозначения.

Произнасяйки се по реда на инстанционния контрол и при съобразяване разпоредбите на чл.269,чл.272 и чл.273 ГПК, съставът на апелативния съд е споделил изцяло така изложените мотиви на първата инстанция, намирайки за изяснена от събраните по делото доказателства фактическата обстановка. Наред с и независимо от това е посочил като категорично установени фактите, че издател на вестник „Черноморски фар“ е ответникът „Черноморски фар“ЕАД, както през 2009г., когато е сключен първият договор, така и през 2012г. при сключването на втория ; че двата договора са с идентично съдържание, според което издателят се е задължил да заплаща на ищеца предоставените му от него кръстословици, да не променя вида и съдържанието им, както и съпътстващите ги обозначения и да не публикува повторно която и да е от тях; че публикувана през 2011 г. във вестника кръстословица, съпътствана от обозначение за автора й Г. Х., е била публикувана отново през 2015г. , без указание за авторството й. След приобщаване мотивите на първата инстанция съдът се е произнесъл по поддържаните от ответника оплаквания във въззивната му жалба. Посочил е, че твърдението на същия, че публикацията от 2015г. е извършена в изпълнение на договора от 2012г., е останало недоказано от страната, а, доколкото същата кръстословица вече е била публикувана в същия вестник четири години по-рано, отпечатването й се явява повторно и при изричното противопоставяне на автора с договорната клауза за това то представлява нарушение не само на договора, но и на чл.18 ЗАПСП. Позовал се е на разпоредбата на чл.6 ЗАПСП, според която знакът за авторство сочи титуляря на авторското право и е част от самото авторско право и тъй като при повторната публикация знакът за авторство е бил премахнат от издателя на вестника, съдът е заключил, че с това си действие същият е допуснал нарушение на авторското право на ищеца и по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице законоустановените предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното от касатора въззивно решение.

Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда общ и допълнителни критерии за допускане на касационния контрол, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.З т.1 ГПК към касационната жалба. Поставените в обосноваване на общия критерий въпроси следва да бъдат от процесуално - правен или от материално-правен характер, като, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите следва да са от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, което означава същите да са били включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросите определят рамките, в които се извършва селекцията, с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало, касационният съд не може да извежда такъв нито от текста на изложението, пито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба, а може само да конкретизира и квалифицира вече формулирани от касатора въпроси. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол.

От тази гледна точка не могат да бъдат определени като осъществяващи общия критерий за допустимост материалноправните въпроси, формулирани под т.2-4 от изложението на касатора. Първият от тях е от фактологичен, а не от правен характер, тъй като отговорът му изисква извършването на преценка относно начина, по който се предоставя съгласието на автора за всяко конкретно използване на произведението му и дали конкретното произведение е включено в предмета на съответния договор. В случая съдът е намерил за недоказан фактът, че въпросната кръстословица е била измежду предоставените от ищеца на ответника в изпълнение на договора от 2012г. за публикуване, от което е формирал и извода си за липса на съгласие. Следващият от въпросите, макар да е свързан до известна степен с мотивите на въззивния съд, също не е от категорията обуславящи изхода на делото. Изводът на апелативния съд, че се касае до нарушение на договорната клауза, забраняваща повторна публикация на една и съща кръстословица, не е решаващ, доколкото предмет на установяване е не неизпълнение на договорно задължение, а твърдените от ищеца нарушения на авторското му право по чл.18 ал.2 т.1 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП. Освен това въпросът е основан на твърдения за извършване на публикацията „при действието на друг договор от друго юридическо лице“, какъвто факт съдът не е приел за установен, а изрично е посочил, че и двата договора са били сключени с един и същи издател с различна правноорганизационна форма, видно от съвпадащите им ЕИК. Последният от въпросите, макар да е бил въведен в предмета на спора с твърдението в отговора на исковата молба, че ищецът не е обективирал желанието си кръстословицата да се публикува с обозначение за авторството му, не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който е намерил за изначално недоказано, че кръстословицата е била предоставена от ищеца за отпечатването й във вестника от 2015г. в изпълнение на договора от 2012г. Поради това и не се е занимал с изследването на въпроса дали в рамките на даденото с предоставянето съгласие се включва искане за обозначаването му като автор на произведението.

Независимо, че за настоящия състав не съществува задължение, при липсата на покрит с въпросите общ критерий, да коментира релевирания от касатора допълнителен такъв, следва да се посочи, че същият не е обосновал и приложението на наведената с тези три въпроса предпоставка на чл.280 ал.1 т.З ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/20 Юг. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е налице тогава, когато съществува противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена, както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т. е. - при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Подобни съображения в изложението не са изтъкнати и обосновани.

Релевантен за изхода на спора е поставеният в изложението на касатора процесуалноправсн въпрос, доколкото касае задълженията на въззивния съд, като инстанция по същество, при решаването на делото да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност. По този въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, не само с посочените от касатора решения по чл.290 ГПК, но и със служебно известните на състава ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл.290 ГПК - по т. д.№674/14 г. на второ т. о. на ВКС, по гр. д.№1413/09 г. на четвърто г. о. на ВКС, по т. д. №823/10 г. на второ т. о., гр. д.№533/10 г. иа трето г. о., т. д.№46/12 г. на второ т. о., т. д.№ 1270/11г. на второ т. о. и други. Съгласно така формираната практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 ГПК. като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ал. 1 ГПК. В случай че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания и доводите в отговора на въззивната жалба всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл.235 ал.2 и ал.З ГПК. да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Въпреки че на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд апелативният състав е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания, приемайки, че релевираните от ответника-въззивник твърдения срещу основателността на предявения иск не се установяват от събраните по делото доказателства. Във въззивната си жалба страната не се е позовала на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение с необсъждането на свидетелските показания, вследствие на което делото да е останало неизяснено от фактическа страна, поради което и предвид ограничението на чл.269 ГПК, за въззивната инстанция не е възникнало задължението да излага съображения по тях, още повече, че по същество тези показания и не установяват релевантни за конкретната публикация факти. Други оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и защитните тези на страните, поддържани пред въззивната инстанция, не са наведени. Поради това не може да бъде формиран извод за приложимост на основанието по чл.280 ал.1 т,1 ГПК

Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение, с което да откаже достъп до касационен контрол на решението па Великотърновски апелативен съд.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., извършването на които е удостоверено с приложения към касационната жалба договор за правна защита .

Водим от горното, Върховен касационен съд, Второ търговскоотделениеОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75/24.04.2023г. по в. т.д.№214/22г. на Апелативен съд В. Т.

ОСЪЖДА „Черноморски фар“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.2 да заплати на Т. Р. Х. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] сумата 2000 лв. разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: