О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 613София, 14.03.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 2136/2023

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. А. Д. от [населено място] против определение № 569 от 31.07.2023 г. по в. ч. т. д. № 373/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260126 от 22.03.2023 г. по т. д. № 949/2019 г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по делото по отношение на предявените искове за обявяване за недействителни последващите разпоредителни сделки с имущество на несъстоятелния длъжник „Агробулс” ООД, извършени от трети лица, след първоначалното му отчуждаване от дружеството-длъжник, както и по отношение на исковете за предаване владението на движимите вещи, предмет на тези сделки.

Частният касатор поддържа, че в атакуваната му част въззивното определение е неправилно. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на посочените искове, като подробно аргументира поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че по отношение на тях следва да бъде приложена задължителната съдебна практика по чл. 135 ЗЗД, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, според която защитата на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на този иск не само за първоначалната сделка, но и за последващите сделки, които го увреждат. Освен това, частният касатор счита, че въззивният съд неоснователно е преценявал редовността на исковата молба, след като първата инстанция е приела исковете за разглеждане и не е констатирала неизпълнение на изискванията на чл. 129 ГПК.

Като значими за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Включва ли правната уредба на относителната недействителност на увреждащи сделки, дадена в чл. 135 ЗЗД и в чл. 647 ТЗ, възможността увреденият кредитор да атакува както сделките, сключени от неговия длъжник, така и последващите разпоредителни сделки, извършени от трети лица, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, когато тези трети лица също са недобросъвестни и са знаели за увреждането, както и съществува ли правна възможност кредиторът да съедини с тези искове и иск за предаване на владението на движимите вещи или недвижимите имоти - предмет тези сделки; Намират ли постановките на т. 3 от ТР № 2/9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. приложение и когато става въпрос за защита на интереси на кредитори в производство по несъстоятелност; 2. Допустимо ли е въззивният съд да контролира нарушения от страна на първоинстанционния съд във връзка с редовността на исковата молба, без да е налице въззивна жалба и въззивно производство след обжалване на първоинстанционното решение по същество, както и без да е налице прекратяване от страна на първоинстанционния съд на производството по причина на неизправени нередовности на исковата молба и жалба срещу този акт на първоинстанционния съд“.

По отношение на първата част от първия въпрос и за втория въпрос се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, съответно: т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС (за първия въпрос) и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС (за втория въпрос). По отношение на целия първия въпрос (заедно с втората му част, поставена в условията на евентуалност) е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че „необходимостта от развитие на правото чрез ясен еднозначен отговор на този въпрос е очевидна и се доказва от обжалваното определение“.

Ответниците по частната касационна жалба – П. А. Д. и „Полигрейн БГ“ ЕООД, [населено място] – молят за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 06.11.2023 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е приел, че „К. Б. ЕООД, [населено място] е предявил искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на „Агробулс” ООД (в несъстоятелност) на договори за покупко-продажба на имущество, принадлежащо на длъжника, както и искове за връщане на това имущество в масата на несъстоятелността на същия, а именно: шест договора за покупко-продажба – от 12.05.2016 г. (два броя), от 03.06.2016 г., от 27.07.2016г., от 13.09.2016 г. и от 19.09.2016 г. , сключени между „Агробулс” ООД и „Полигрейн” ЕООД; договор от 17.05.2017 г. за покупко-продажба на земеделска и горска техника, сключен между „Полигрейн“ ЕООД, като продавач, и П. А. Д., като купувач и договор от 05.06.2017 г. за покупко-продажба на земеделска и горска техника, сключен между П. А. Д., като продавач, и „Полигрейн БГ“ ЕООД, като купувач.

За да потвърди определението, с което е прекратено производството по исковете за обявяване за недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ на договорите за покупко-продажба на земеделска и горска техника от 17.05.2017 г. и от 05.06.2017 г., въззивният съд е споделил извода за недопустимост на същите. С оглед препращането в чл. 649, ал. 4 ТЗ към презумпцията от чл. 135, ал. 2 ЗЗД, с уточнението, че тя обхваща всички свързани лица, е приел, че трети по смисъла на чл. 135 ТЗ, са лицата, сключили с длъжника придобивна сделка за вещи от неговото имущество, която сделка уврежда неговите кредитори. Според съдебния състав, липсва нормативно основание нормите на чл. 647, ал. 3 и чл. 649, ал. 4 ТЗ да бъдат тълкувани разширително и по отношение на приобритателите по разпоредителите сделки, извършени от лица, придобили от несъстоятелния длъжник имущество от масата на несъстоятелността. Изразил е становището, че дадената в чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ уредба на защитата на масата на несъстоятелността срещу увреждащи я възмездни сделки, сключени от несъстоятелния длъжник със свързано с него лице, с които се извършва разпореждане с негово имущество, не може да бъде разширявана и по отношение на последващите сделки с това имущество, извършени в полза на и от лица, които са извън субективния обхват на относителната недействителност.

Като допълнителен аргумент за недопустимостта на посочените искове, въззивният съд е посочил незаконосъобразното им приемане за разглеждане, обосновано с липсата на индивидуализация на предмета и страните по тях. Проследявайки процесуалните действия на съда и на ищеца във връзка с отстраняване нередовността на исковата молба досежно тези искове, решаващият състав е стигнал до извода, че молбата на ищеца от 4.11.2020 г., с която именно са конкретизирани последващите разпоредителни сделки с имущество, принадлежало първоначално на длъжника, като е поискано конституиране и на нов ответник, е просрочена. Освен това, според въззивната инстанция, към датата на подаването на посочената уточнителна молба вече е бил изтекъл и едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ГПК, което е преценено като още един аргумент за недопустимост на тези искове.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

В частта, касаеща относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД, първият от поставените въпроси е ирелевантен за спора, тъй като в случая исковете, производството по които е прекратено, са предявени на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, а не на основание чл. 135 ЗЗД.

В частта, касаеща приложимостта на чл. 647 ТЗ към последващите разпоредителни сделки, извършени от трети лица, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС (решение № 100 от 15. 06. 2009 г. по т. д. № 808/2008 г., ІІ т. о., решение № 187 от 3. 11. 2009 г. по т. д. № 135/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 93 от 10. 07. 2014 г. по т. д. № 2907/2013 г. на ІІ т. о., решение № 111 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на І т. о., решение № 4 от 25. 02. 2021 г. по т. д. № 2910/2019 г. на І т. о., определение № 200 от 26. 04. 2021 г. по ч. т. д. № 317/2021 г. на ІІ т. о. и определение № 60433 от 01.12.2021 г. по ч. т. 1449/2021 г. на І т. о.), изясняваща въпросите относно активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с правно основание чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Съгласно същата, тези искове са способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност, но не и действия и сделки, по които той не е страна. В решение № 111 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на ВКС, І т. о. е посочено изрично, че прехвърлянето на правата, които са обект на атакувана сделка, от приобретателя на длъжника в несъстоятелност в полза на трети лица, не превръща последните в надлежна страна по исковете с правно основание чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, тъй като засягането на правата на третите лица-приобретатели е само последица от прогласяване на относителна недействителност спрямо техния праводател, но самите трети лица не са страна по атакуемата придобивна сделка.

Що се отнася до цитираната от касатора задължителна съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, същата е неотносима, доколкото е постановена по въпроси за приложението на общия иск по чл. 135 ЗЗД, а не на специалните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за попълване масата на несъстоятелността.

В частта, касаеща исковете за предаване владението на вещите, предмет на атакуваните сделки, въпросът не следва да бъде обсъждан, тъй като по отношение на тези искове производството по делото не е прекратено, противно на приетото от Варненски апелативен съд. Видно от мотивите на първоинстанционното определение, Варненски окръжен съд е преценил за недопустими единствено исковете с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на последващите сделки, страна по които не е несъстоятелният длъжник „Агробулс“ ООД, но не и исковете с правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за предаване владението върху вещите. В съответствие с мотивите, в диспозитива на първоинстанционния акт също е отразено прекратяване на производството по делото единствено по отношение на исковете с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване за недействителни договорите от 17.05.2017 г. и от 05.06.2017 г. Изразите в диспозитива на акта „за продажба и предаване на владението на движими вещи“ (за договора от 17.05.2017г.) и „за продажба и предаване на владението на следните движими вещи“ (за договора от 05.06.2017 г.) са само част от индивидуализацията на предмета на тези договори, а не сочат, че прекратяването на производството обхваща и обусловените искове по чл. 108 ЗС. Това правно разрешение – че обусловените искове по чл. 108 ЗС вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ, предявени срещу приобретателите по последващите сделки са допустими, независимо че исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ по отношение на тези сделки са недопустими, е изцяло в съответствие с практиката на касационната инстанция (определение № 60433 от 01.12.2021 г. по ч. т. 1449/2021 г. на І т. о. и цитираните в него актове на ВКС).

Съществуващата съдебна практика по приложението на чл. 646 и чл. 647 ТЗ досежно последващите разпоредителни сделки изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано за първия въпрос като евентуално.

С оглед недопускане на касационния контрол по въпроса, касаещ допустимостта на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ по отношение на последващите сделки и доколкото е относим към допълнителния аргумент за недопустимост на производството по същите, не следва да бъде обсъждан вторият поставен от касатора въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд да контролира нарушения от страна на първоинстанционния съд във връзка с редовността на исковата молба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 569 от 31.07.2023 г. по в. ч. т. д. № 373/2023 г. на Варненски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: