Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Й. Х. М. от [населено място] против определение № 95 от 14.04.2016 г. по т. д. №3541/15г. на Върховен касационен съд, II т. о.

Ответникът по частната жалба – С. В не е заявил становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС, II т. о. е прекратил производството по иска на жалбоподателя за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд (АС) към Българския футболен съюз (Б.), с което е оставено в сила решение №05 от 08.10.2013г. на Комисия за лицензиране и за дейността на агентите играчи към Б. на основание чл. 15 ГПК. За да постанови този резултат, същият е приел, че при спор между агенти и футболисти, компетентна е съответната Комисия за лицензиране и дейността на агентите на играчите, съгласно устройството на Българския футболен съюз, предвидено в Устава, като този извод е изведен от чл. 19, ал. 1 т. 10 от ЗФВС и устава на Б. – чл. 77, Решаващият състав е изложил мотиви, че този спортен арбитраж не възниква по силата на споразумение по смисъла на чл. 19ГПК и чл. 1 ЗМТА, поради което спорът не е подведомствен на съдилищата. Цитирана е практика на ВКС в същият смисъл.

Частната жалба е неоснователна.

Арбитражът, предвиден в ЗФВС, е различен от арбитража за частноправни граждански имуществени спорове по см. на чл. 1 ЗМТА и чл. 19, ал. 1 ГПК. Законосъобразно е осъществена преценка за това, че държавата е делегирала на спортните организации, правото да осъществяват спортно правосъдие в определените за това рамки и по начин и ред установен от самите организации. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 10 ЗФВС, с който е дадено право на спортните организации, получили спортна лицензия, какъвто е и Б., да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, като приемат правила за дейност на арбитражен орган към тях, който да разглежда и решава спорове. В чл. 71, ал. 1 от Устава на Б. е предвидено споровете в системата на съюза да се разглеждат и решават от органите и по реда, определен в Устава и вътрешните актове на Б.. Овластен за решаване на спорове e АС при Б., а в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Устава на АС при Б. е предвидено, че същият разглежда и разрешава спорове между футболисти и агенти на футболисти, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на Б.. Поради факта на принадлежност на спорещите страни към системата на Б., за тях е приложим приетия от Б. ред за спортно правосъдие, като при възникнал спор същият следва да се отнесе пред АС при Б.. Извън това чл. 78, ал. 2 от Устава на Б. изрично изключва по спорове, произтичащи от взаимоотношенията в системата на съюза компетентността на съдилищата в България.

Следователно, доколкото предмета на разрешения от АС при Б. спор не попада в обсега на чл. 1 ЗМТА, то правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т. о. за това, че спорът не му е подведомствен. Следователно, излагайки аналогични правни изводи, предходният тричленен състав на ВКС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 95 от 14.04.2016 г. на Върховния касационен съд, II т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: