Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. С. С. от [населено място] и касационна жалба на Т. С. С. и [фирма], [населено място] против решение № 51 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 89/2015 г. на Бургаски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП, [населено място] чрез главния си публичен изпълнител К. Т. е на становище, че и по двете касационни жалби не са налице основанията за допускане на касационно ожалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

По касационната жалба на Т. С. С.:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Касаторът, с изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК е поддържал, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Следва ли в съдебното производство с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК ищецът да докаже реално проявление на елемента – извършена във вреда на публичния взискател сделка, респ. намалено ли е имуществото на длъжника в резултат на оспорената сделка” и „Следва ли публичният взискател да организира защита на интересите си чрез принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, което е налично и достатъчно, за да удовлетвори установените данъчни задължения, преди да инициира съдебно производство с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК”. Накратко, след всеки от тези въпроси страната е интерпретирала мотивите на въззивния съд, като е изложила кратки оплаквания за тяхната неправилност и в заключение е заявила лаконично, „че изясняването на посочените материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, тъй като би се разкрил точния смисъл на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК чрез изясняване на законоустановеното правило и преустановяване на неточното му прилагане”.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените от него въпроси, могат да бъдат приети за релевантни, доколкото кореспондират с решаващите мотиви на състава относно наличие на вреда за публичния взискател, търпяна от осъществената сделка.

Страната, обаче не обосновава допълнителен критерий по тези въпроси. Въпросите са поставени с оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е интерпретиране на мотивите на въззивния съд, нито оплакването за неправилност на тези мотиви, нито твърдението, че съдът не е съобразил заявеното от нея по основателността на иска, нито лаконично посоченото, че според нея, нормата на чл. 216, ал. 1, т. 6 не била достатъчно ясна. Извън това по поставените въпроси е налице последователна константна съдебна практика в по-голямата си част задължителна за съдилищата, като постановена по чл. 290 ГПК. Така например с решение № 639/10г. на ВКС, ІV г. о.е прието, че увреждащото действие при иск по чл. 135 ЗЗД, сходно с това по обсъжданата норма на чл. 216, т. 6 ДОПК е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.В същият смисъл са още решение № 407/14 на ВКС,ІV г. о. решение № 320/13 на ІV г. о. и др. По втория въпрос също е налице практика постановена, с оглед правилото, че кредитора може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като избере начина, по който да го направи. В този смисъл се приема, че е без правно значение дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, като релевантен е само факта, че с разпореждането е намалено имуществото му като цяло, от което кредиторът може да се удовлетвори - решение № 320/13 на ВКС ІV г. о., решение № 4/11 на ВКС ІІ г. о. и др. Наличието на задължителна практика по поставените въпроси изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и след като решението не е постановено в отклонение от нея, то не е налице и основание за допускане на касационно обжалване.

По касационна жалба на Т. С. С. и [фирма], [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са препратили към касационната си жалба относно доводи за недопустимост на въззивното решение. Тези доводи се разглеждат независимо от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК,тъй като при вероятна недопустимост на въззивното решение следва да се допусне касационно обжалване /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.

Оплакването на страната за недопустимост на решението е правно необосновано. Основанието е поддържано с твърдението, че чл. 216, ал. 2 ДОПК указва, че правото на иск принадлежи алтернативно на публичен взискател или публичен изпълнител като страната счита, че такъв публичен взискател в случая е НАП - предявил иска, но публичният изпълнител / както е обозначена подалата исковата молба/, който също може да предяви иска и който самостоятелно бил носител на това право не бил доказал активната си легитимация, тъй като не можел да действа като пълномощник на публичния взискател. Във връзка с аналогично отправено оплакване във въззивната жалба, решаващия състав е приел, че исковата молба е подадена от ТД на НАП, съгласно изрично уточнение направено от ищеца пред първостепенния съд, като е представено и пълномощно на подалата исковата молба К. Т., подписано от изпълнителния директор на НАП. Същата е установила, че има юридическо образование и е служител на НАП. Следователно ищец по делото е ТД на НАП, както и самият ищец признава, а същият, отново според касатора разполага с активна процесуалноправна легитимация. Представеното пълномощно установява представителна власт произтичаща от изрично упълномощаване на ищеца / чл. 33 ГПК/. Следователно, не могат да обосноват твърдяната липса на процесуалноправна легитимация разсъжденията на страната, свързани с хипотетични възможности за предявяване на иска от друг правен субект. При наличие на така установена и законово изведена активна процесуалноправна легитимация, без правно значение за разглежданото основание са развитите от касатора съображения и поради това, че тяхното разглеждане не води до отпадане на така установената процесуална легитимация, а само липсата й има за правна последица недопустимост на иска.

Касаторът е поставил въпроса „Представляват ли по смисъла на § 1, т. 3 б. „а” ДР на ДОПК свързани лица и приложимо основание ли е нормата на чл. 216, ал. 1, т6 ДОПК в случаите, когато управителят на търговското дружество длъжник и прехвърлител по оспорваната сделка и неговия син като купувач.”… Страната е сочила основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е приложила решение на Софийски градски съд.

Поставеният въпрос е релевантен и обосновава общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него, обаче касаторите не обосновават допълнителен критерий. Приложеното решение на СГС е акт, подлежащ на обжалване пред САС, а в неговия статус изрично е вписано че не е влязъл в сила. Следователно същият не обективира практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – арг. т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. С оглед това, страната не обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Касаторът е поставил въпроса - …винаги ли при отчуждаване на имот на длъжника е налице вреда или липса вреда за публичният взискател, когато отчуждаването е срещу равностойна пазарна цена, безспорно получена от длъжника.” Този въпрос е обоснован като допълнителен критерий със същото решение на СГС, което, както бе посочено не обективира практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е. дори и да бъде приет за релевантен, същият не обуславя допускане на касационен контрол.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 89/2015 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: