Р Е Ш Е Н И Е

№136

гр. София, 22.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3308 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1237 от 17.06.2014г. по т. д. №2263/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е потвърдено решение от 18.03.2013г. по т. д. №781/2012г. на Пернишки окръжен съд, в частта, с която [фирма] е осъдено солидарно с П. В. З., да заплати на ЗК [фирма] сумата 18 404, 09 лева, ведно със законната лихва от 05.09.2012г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът поддържа, че в хипотезата на чл. 274 ал. 1т. 1 от КЗ отм. законът не предвижда суброгация – встъпване на застрахователя в правата на увредените лица, а само правото на застрахователя на регресен иск. Счита, че разлика от суброгацията, при регресната отговорност кредиторът упражнява свои права, а не права на трето лице, в които е встъпил. Също счита, че обжалваното решение е неправилно и поради това, че съдът е приел, че работодателят отговаря по регресния иск за платени от застрахователя обезщетения в по – висок размер от обезщетенията, които прекият причинител на вредите П. З. е осъден да заплати на увредените лица.

Ответниците ЗК [фирма] и П. В. З. не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо...