Определение №577/12.03.2024 по търг. д. №1936/2023 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Камелия Ефремова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 577София, 12.03.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1936/2023 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК.

Образувано е по молба на Г. В. Г. от [населено място], общ. Суворово, обл. Варна за отмяна на влязлото в сила решение № 1353 от 03.11.2022 г. по в. гр. д. № 1416/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 37 от 18.03.2022 г. по гр. д. № 1530/2021 г. на Девненски районен съд, е уважен предявеният от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Варна срещу настоящия молител иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК за прогласяване за относително недействителен по отношение на Държавата обективираният в н. а. № 18, том I, рег. № 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в АВ – СВ, [населено място], вх. per. № 71, акт № 28, том I, дело 30/2017, договор за покупко-продажба, с който „РУДИ - 90“ ООД (сега ЕООД) е прехвърлил на Г. В. Г. собствеността върху следния недвижим имот: постройка на допълващо застрояване, състояща се от магазин за зеленчуци, магазин за риба, дюнер и клуб, с площ от 250 кв. м, изградена в урегулиран поземлен имот XXI-918, в квартал 42, по плана на [населено място], общ. Суворово, обл. Варна, с площ 755 кв. м, заедно с всички подобрения и трайни насаждения.

Молителят аргументира искането си за отмяна на посоченото решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с твърдението, че са налице „престъпни обстоятелства“, тъй като това решение и исковата молба, по която то е постановено, са вписани не само по отношение на сградите, предмет на н. а. № 18, том I, рег. № 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., но и по отношение на недвижимия имот – поземлен имот № XXI-918 с площ 755 кв. м, находящ се в [населено място], придобит с н. а. № 17, том I, рег. № 224, дело № 15 от 23.01.2017 г. на нотариус с район на действие Девненски районен съд, срещу който е насочено и принудително изпълнение, а освен това в изпълнителното производство към задълженията на дружеството („РУДИ - 90“ ООД) са присъединени и други задължения, които не са били предмет на производството, по което е постановено атакуваното решение.

Според молителя, представената справка от Агенцията по вписванията за периода от 01.012001 г. до 31.05.2023 г., н. а. № 17, том I, рег. № 224, дело № 15 от 23.01.2017 г. и „други ревизионни актове“, които са формирали размер на дълга на „РУДИ - 90“ ООД от 180 000 лв., представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства, обосноваващи отмяна на влязлото в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед отбелязването в решението, че не подлежи на обжалване, без да са изложени конкретни съображения в тази насока, молителят счита, че е лишен от възможността да подаде касационна жалба срещу същото и моли за отмяната му и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ответникът по молбата – Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Варна – оспорва същата и моли за оставянето й без разглеждане като недопустима, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 12.09.2023 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното:

Според задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които обосновават неправилност на влязлото в сила решение; Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от Постановление № 2/77 на ППВС); Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК; Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай в молбата за отмяна на влязлото в сила решение не се твърди конкретно престъпно обстоятелство, което да е установено по надлежния съдебен ред съгласно изискването на л. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсват твърдения и за допуснати от съда конкретни процесуални нарушения, вследствие на които да е осъществена някоя от визираните в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК хипотези, т. е. страната да е била лишена от възможност да участва в делото – молителят се е позовал единствено на отразеното в решението, че същото не подлежи на обжалване, което обаче не попада в изброените в горната разпоредба хипотези. Що се отнася до доказателствата, преценени от молителя като „нови“, същите са напълно ирелевантни за настоящия спор, доколкото касаят вписването на решението в Службата по вписванията и присъединяването на нови публични задължения към принудителното изпълнение, т. е. касаят действия и факти, които нямат отношение към разрешаването на спора, по който е постановено атакуваното решение.

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по молбата следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. В. Г. от [населено място], общ. Суворово, обл. Варна молба за отмяна на влязло в сила решение № 1353 от 03.11.2022 г. по в. гр. д. № 1416/2022 г. на Варненски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Г. В. Г. от [населено място], общ. Суворово, обл. Варна да заплати на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Варна, [улица], юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.

Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Камелия Ефремова - докладчик
Дело: 1936/2023
Вид дело: Касационно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Второ ТО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...