О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 581

София, 12.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд – Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав :Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Е. А. участието на секретаря А. Й.

като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 2162 по описа на ВКС за 2023г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба, вх.№ 285578/18.09.2023г. по описа на СГС, подадена от „П. Ю. И. ЕАД, [населено място].В нея е обективирано искане за отмяна на влязлото в сила решение № 518/23.01.2018г. по гр. д.№ 2264/2015г. на СГС - само в частта, с която е отхвърлен искът на молителя „П. Ю. И. ЕАД против „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (със сегашно наименование„В. Б. ЕАД, гр.София), с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за мораторни лихви в размер на 113 147.97 евро върху главницата от 227 000 евро за периода 19.03.2010г. до 20.01.2015г.

Молителят поддържа, че не е бил надлежно представляван в производството, в което е постановено влязлото в сила решение, гр. д.№ 2264/2015г. на СГС, тъй като пълномощникът адв.С. не е бил упълномощен от него, а от изпълнителния му директор в лично негово качество.Отделно от това, молителят твърди, че е бил лишен от възможност за участие в делото, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, изразяващо се неконстатиране, че подадената чрез адв.С. искова молба на молителя е нередовна и недаване на указания на молителя за отстраняване на тази нередовност.В резултат на всичко това молителят поддържа, че първоинстанционното решение е връчено неправилно на адв.С., който не е разполагал с представителна власт за него и той не е могъл да обжалва първоинстанционното решение в посочената неблагоприятна за него част, с която е отхвърлен предявеният от него иск, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, и решението е влязло в сила.

С писмен отговор ответникът по молбата „В. Б. ЕАД, гр.София, оспорва молбата за отмяна като недопустима, евентуално неоснователна. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Молбата за отмяна изхожда от активно процесуално легитимирано лице и е насочена срещу пасивно процесуален ответник.

Решението, чиято отмяна се иска, подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК.

За да е допустима, молбата за отмяна трябва да съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от отменителните основания ( т.10 на ТР 7/2017г. по тълк. д.№ 7/2014г. ОСКГТК на ВКС).

В случая са релевирани от молителя конкретни твърдения, попадащи в основанието за отмяна по т.5 на чл. 303 ГПК в смисъла, изяснен в мотивите към т.11 на ТР № 7 от 31.07.2017г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.В тях е указано, че в разпоредбата на т.5 чл. 305, ал. 1 ГПК са групирани няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е, когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. В случая в молбата за отмяна твърдения, че пълномощникът адв.С. не е разполагал с представителна власт за молителя, тъй като не е упълномощен от него, както и за допуснати от съда процесуални нарушения, които са довели до невъзможност на молителя да участва по делото и да обжалва първоинстанционното решение молителят поддържа в неблагоприятната за него част, попадат в хипотезиса на в т.5 на чл.303, ал.1 ГПК.

Молбата за отмяна е недопустима, като подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по т.5 на чл.305, ал.1 ГПК, започващ да тече от узнаване на решението, чиято отмяна се иска.

В случая молителят не е посочил кога точно е узнал за решението, но от данните по делото се установява следното:

Молителят е ищец в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска - гр. д.№ 2264/2015г. на СГС.Исковата молба е подадена от молителя чрез адв.С. С. от САК, който, съгласно приложеното към ИМ пълномощно, е упълномощен от И. Д. Г., в качеството му на изпълнителен директор на молителя да го представлява както пред СГС, така и пред всички инстанции.Чрез адв.С. е връчено на 19.05.2015г. на молителя разпореждането от 01.04.2015г. за оставяне на исковата молба без движение.След това в предоставения от съда срок е постъпило чрез адв. С. заявление от молителя, с което са предприети действия за отстраняване на констатираните нередовности на ИМ. На 03.08.2015г. на молителя чрез адв.С. е връчено и разпореждането за продължаване на срока за внасяне на дължимата ДТ.След това на 02.09.2015г. е постъпило заявление чрез адв.С., като пълномощник на молителя, с което се представя платежен документ за внесена ДТ. На 11.04.2016г. чрез адв.С. е връчено на молителя и новото разпореждане за оставяне на исковата молба без движение.Постъпило е подаденото чрез адв.С. заявление на молителя, с което се предприемат действия за изпълнение на дадените от съда указания. На 17.10.2017г. по делото е постъпила заявление от адв.С. във връзка с насроченото на 20.10.2017г. заседание по делото. Единственото редовно по делото ОСЗ е проведено на 20.10.2017г., в което делото е приключено, в което молителят е бил представляван от адв.С., който се е явил пред съда лично.Първоинстанционното решение, чиято частична отмяна се иска, е постановено на 23.01.2018г. С него е уважен искът на молителя за главницата, но е отхвърлен искът му по чл.86, ал.1 ЗЗД. Решението е връчено на молителя чрез адв. С. на 31.01.2018г.

Молителят не е обжалвал първоинстанционното решение в неблагоприятната за него част, с която искът е отхвърлен.Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която искът е уважен. Препис от въззивната жалба е получен от молителя чрез адв.С..Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.С., като пълномощник на молителя, в който е поддържано, че първоинстанционното решение правилно и задълбочено аргументирано.Адв.С. е осъществил процесуално представителство пред съда за молителя в първото въззивно производство( възз. гр. д.№ 2383/2018г. на САС) и чрез него е връчено на молителя постановеното по делото въззивно решение.

Срещу въззивното решение по възз. гр. д.№ 2383/2018г. на САС е подадена касационна жалба от молителя чрез адв.С..Молителят е бил представляван от адв. С. в касационното производство (т. д.№ 234/2020г. на ВКС), който се е явил лично в откритото съдебно заседание пред касационния съд.

При новото въззивно разглеждане на делото (възз. гр. д.№ 520/221г. на САС) молителят е упълномощил адвокатите Г., И. и Т. на 16.08.2021г., както и е упълномощил адв.К. М. на 17.09.2021г., чрез когото е подадена молбата за отмяна на влязлото в сила решение.Видно от представения по възз. гр. д.№ 520/221г. на САС препис-извлечение акт за смърт, С. С. е починал на 25.07.2021г.

Неоснователно е поддържаното от молителя, че адв. С. не е разполагал с представителна власт за него.Пълномощието на адв.С. произтича от приложеното към ИМ пълномощно, видно от което той е бил упълномощен от изпълнителния директор на молителя в това негово качество, а не в лично негово качество. Адв. С. реално е участвал в производството пред първоинстанционния съд, като е получавал съдебните книжа за молителя и е извършвал процесуални действия, като е изпълнявал дадените от съда указания и се е явил и лично в ОСЗ по делото.Предвид редовното упълномощаване на адв.С. от молителя и регламентираното в чл.45, изр.2 ГПК фингирано връчване чрез представител, молителят няма право да оспорва редовността на връчването на първоинстанционното решение чрез адв.С.. Ето защо и, тъй като не се твърди, нито има доказателства към момента на връчването на първоинстанционното решение пълномощието на адвокат С. да е били оттеглено, следва да се приеме, че молителят е получил лично първоинстанционното решение, съответно при връчването му е узнал за него.

Дори условно да се приеме, че първоинстанционното решение не е било връчено надлежно на молителя чрез адв.С., по делото се установява, че то е узнато от молителя най-късно на 17.09.2021г., когато при новото въззивно разглеждане на спора той е упълномощил адв.К. М. да го представлява.Оттогава до подаване на молбата за отмяна е изтекъл предвиденият в закона преклузивен тримесечен срок.

Ето защо, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане.

С оглед на този изход на спора на молителя не се дълржат разноски.На ответника по молбата се присъждат направените по делото разноски за адвокатски хонорар за подаване на отговора, доказани със споразумение за правни услуги, фактура и банково извлечение, в размер на 15 600лв. с вкл.ДДС.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане молба, вх.№ 285578/18.09.2023г. по описа на СГС, подадена от „П. Ю. И. , [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 518/23.01.2018г. по гр. д.№ 2264/2015г. на СГС.

Осъжда „П. Ю. И. , [населено място] да заплати на „В. Б. ЕАД, [населено място] направените по делото разноски за адвокатски хонорар за подаване на отговора в размер на 15 600лв./ петнадесет хиляди и шестстотин лева/ с вкл.ДДС .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател:

Членове: