О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50028

София, 10.02. 2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А.Бгр. дело № 1912 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Б. Ц., чрез адвокат М. М., срещу въззивно решение № 898/26.07.2021 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 289/2021 г.

Ответникът по иска и ответник по касационната жалба – М. И. М., има назначен особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. М. Е. С. с определение от първостепенния Софийски градски съд, въпреки терминологичните неточности и противоречие в съдебния акт от 30.05.2019 г., с което на ответника е „предоставено правна помощ – процесуално представителство“. В мотивите са цитирани едновременно като основание – чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 23, ал. 1 ЗПрП. Няма съмнение, че се касае за различни хипотези на процесуално представителство, осъществявано по дело въз основа на акт на съда, различни органи, които посочват/определят адвокат и различен начин на определяне и на заплащане на адвокатско възнаграждение.

В случая адвокат М. С. е посочена от Адвокатски съвет София по искане на първостепенния Софийски градски съд, за назначаване като процесуален представител (особен) на ответника по иска М. М., на когото исковата молба и приложенията към нея са връчени по чл. 47, ал. 5 ГПК, т. е. приложимата хипотеза е чл. 47, ал. 6 ГПК. Съдът е определил адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лв., което е внесено в указания срок от ищеца. Окончателният размер на адвокатското възнаграждение се присъжда от съда с акта, с който приключва делото в съответната инстанция, в полза на адвоката, като го определя с оглед конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно свършената от адвоката работа.

Адвокатският хонорар се определя по размер от съда с всеки акт по чл. 81 ГПК и се изплаща своевременно. Именно поради това ищецът е задължен да внесе предварително определена от съда сума за всяка инстанция, независимо дали е жалбоподател или не, която да послужи за изплащане на адвоката. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител и, поради това, е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото за всяка инстанция. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Адвокатът не се поставя в условие на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар.

Условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител е сред условията за надлежно упражняване правото на иск, поради което трябва да е налице и съдът следи за това служебно, като дава изрични указания на ищеца да внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори, производството ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения - обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, защото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, вкл. изготвяне на отговор по жалба); невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция, следователно, е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция.

В случая нито първостепенният, нито въззивният съд в своите решения са присъдили в полза на адвокат С., а въззивният дори не е и събрал от ищеца сума, която да послужи за това. Тук е без значение има ли направено искане изрично от адвоката, защото се касае за служебно задължение на съда; адвокатът е извършил работа по разпореждане на съда и не само с оглед охраняване интересите на ответника, а и в интерес на правосъдието. Правилата на чл. 78 ГПК също нямат никакво отношение към правото на особения представител да получи възнаграждение за работата си.

След това, Софийският градски съд и Софийският апелативен съд, администрирайки съответно въззивната и касационната жалба, е трябвало да поискат от ищеца по делото да внесе сума за адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника за съответната инстанция, което е условие за образуване и редовност на производството пред съответната по-горна инстанция. Това не е сторено, вкл. и след подаване на касационната жалба. Копие от нея е връчено на особения представител на ответника за отговор; делото е изпратено и образувано във ВКС.

Касационното производство по изложените вече съображения, се явява нередовно, защото от ищеца по делото не е внесена сума за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника за инстанцията. Пропускът на администриращия съд следва да бъде отстранен от касационната инстанция, която определя първоначално възнаграждение на адв. С. за касационна инстанция в размер на 1200 лв. Касаторът следва да заплати горната сума по сметка на касационната инстанция. Липсата на произнасяне на съдилищата в решенията относно присъждане на адвокатски възнаграждения в полза на адв. С. не касае редовността на касационното производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по касационно гр. д. № 1912/2022 г.

УКАЗВА на ищеца по делото Д. Б. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховен касационен съд сумата от 1200 лв. за възнаграждение на особения представител на ответника.

ПРИ неизпълнение в срок, постановените решения ще бъдат обезсилени и производството по делото – прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: