Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез пълномощници адв.М. Г. и адв.Г. Д. касационна жалба на „Булгаргаз“ЕАД срещу решение № 317 от 13.05.2022г. по възз. т.д. № 1670/2021г. на САС.С него е потвърдено решение № 260575/05.04.2021г. по т. д.№ 2301/2019г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на „Булгаргаз“ ЕАД против „О. М“ АД, за парично вземане за сумата 66 197.34лв., с правно основание чл. 92 ЗЗД, представляващо договорна неустойка за неприети количества природен газ по т. 7.5 от договор за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа № 494/192 от 30.08.2018г. за месеците юни, юли, август и септември 2019г., както и за парично вземане за сумата 454.56лв., представляващо договорна неустойка за забава по т. 11.11. от договора, начислена за периода 13.07.-04.11.2019г. върху главницата от 66.197.34лв., и са присъдени разноски в тежест на касатора.

Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност– касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК, искането на касатора е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове и за присъждане на разноски.Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за постановяването на обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила(разпоредбите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 268, ал. 2 ГПК), изразяващи се в необсъждане в цялост на всички събрани по делото доказателства, немотивиране на решението чрез излагане на фактически и правни изводи по съществото на спора и непроизнасяне по всички защитни доводи и възражения на касатора.Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за постановяване на решението в нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, изразяващо се в тълкуване на процесния договор за доставка в нарушение на установените в посочената норма критерии.Касаторът поддържа, че посочените от него нарушения на материалния и процесуалния закон са свързани с правилното установяване на изпълнението на задължението му за доставка на природен газ за процесния период и за неизпълнението на договорното задължение на ответника за приемане на договорените количества газ, респ. за наличието на неприети количества газ и за договорната отговорност на ответника в тази връзка. Според касатора необсъждането на събраните доказателства и доводите му във връзка с изпълнението на задължението за доставка на природен газ и неанализирането на договора за доставка в цялост е довело до неправилното възприемане и интерпретиране на доставката на природен газ като обикновена доставка на стоки, без да се отчитат спецификите й по отношение на предмета, участниците и реда за осигуряване, преноса и приемането.Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил изложения от него аргумент, че доставката на природен газ се извършва по националната газопреносна мрежа, осигуряваща природен газ за основната част от потребителите в страната, като, от една страна, доставките не доставят конкретно количество газ за конкретен клиент, а, от друга страна, приемането на количествата газ от клиентите, които имат достъп до мрежата, е принципно неограничено.Според касатора е следвало, но не е обсъдено, че той, като обществен доставчик на природен газ, има задължение и извършва обществена доставка на природен газ на територията на страната, за което има издадена лицензия за 35 години, която е приета като доказателство по делото; че доставката на природен газ се осъществява по националната газопреносна мрежа, която е собственост и се администрира от нейния оператор – „Булгартрансгаз“ ЕАД; че касаторът изпълнява задълженията си на обществен доставки на природен газ на базата на дългосрочни договори за доставка, по които, като купувач, е обвързан със задължение за заявяване и приемане на определени количества, което налага включване в договорите за доставка, по които е доставчик, на механизми, обезпечаващи сигурността на доставките, един от които е поемане на задължение от неговите клиенти да приемат предложените и одобрени от него дневни договорени количества/ДДК, изрично определени в годишната програма, неразделна част от всеки индивидуален договор за доставка.Въвежда довод за игнориране от съда на това, че, доколкото се касае за доставка на природен газ до входен пункт на газопреносната мрежа, ответникът има възможност както да заявява самостоятелно количество природен газ за пренос от оператора, независимо от договорените с „Булгаргаз“ АД количества, но и да приема от мрежата количества природен газ по собствено усмотрение, независимо от уговореното в договора за доставка.Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил споразумението за междусистемна свързаност, установяващо, че в отделните пунктове по договора за доставка действат различни оператори, респ. различни начини на заявяване, одобряване, доставка и разпределяне на количествата газ (т. напр. поддържа, че ГИС Н. В 1/Кардам е точка за междусистемно свързване на българския оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД и румънски оператор и на него ответникът има възможност да заявява самостоятелно количество директно от българския оператор, независимо от договореното с „Булгаргаз“ ЕАД).Според касатора въззивният съд не е обсъдил данните по делото за прилагане на правилото на „по-малкото“, установени от СТЕ и допълнителната СТЕ.Необсъдени според касатора са и възраженията му, че по делото е установено неосъществяването на нито една от двете хипотези в договора, в които ответникът може да не приеме дневното договорено количество/ДДК от съответния пункт.Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и подписаното от страните допълнително споразумение № 1/09.06.2020г. и приложение № 2 към него за установяване на разлики в дължимите суми по договора за доставка за неприето количество газ в периода 05.08.-31.12.2019г.На следващо място касаторът поддържа, че изводите на съда са базирани единствено на буквалния текст на т. 10.2. от договора, без да бъдат взети предвид договорните клаузи в цялост и изричната уговорка на т. 10.3., както и т. 1 и т. 3 от допълнителното споразумение между страните.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните формулирани въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор, направените възражения и наведените доводи и аргументи от страните и да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и при пълно пренебрегване на останалите аргументи и доказателства по делото?По него касаторът се позовава на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и следните решения по чл. 290 ГПК: решение № 55/03.04.2014г. по т. д.№ 1245/2013г., I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д.№ 674/2014г., II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д.№ 3734/2013г., I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д.№ 1544/2014г., II т. о., решение № 157:11.02.2016г. по т. д.№ 3638/2014г., I т. о. и решение № 14/03.05.2019г. по т. д.№ 937/2018г., II т. о.

2.Длъжен ли е съдът да извърши тълкуване на клаузи от договор, по които страните спорят, да установи върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат, като тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, или може да основе изводите си на една изолирана уговорка, макар и спорна, без да съобрази другите уговорки, целта на договора и обичаите в практиката?По него касаторът се позовава на решение № 347/11.10.2011г. по гр. д.№ 290/2010г., IV г. о., решение № 26/26.04.2017г. по гр. д.№ 50246/2016г. III г. о., решение № 188/11.01.2016г. по т. д.№ 3378/2014г., II т. о.

В подадения чрез адв.Б. Д. писмен отговор ответникът по касация“Овергаз мрежи“ АД оспорва наличието на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл. 288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

В обжалваното въззивно решение, след като е възпроизведено съдържанието на въззивната жалба, на отговора на въззивната жалба, на исковата молба, на отговора на исковата молба и на първоинстанционното решение, по предмета на въззивното производство са формирани следните мотиви:Прието е, че атакуваното решение е валидно и допустимо, а проверката на неговата правилност е ограничена от направените оплаквания във въззивната жалба.Решаващият състав е посочил, че, за да бъде уважен предявеният иск, следва да бъде установено, че ответникът не е приел уговореното количество газ за процесните месеци-т. е., че договореното количество е доставено на ответника, но не е прието от него.Споделил е изводите на СГС, че ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че ответникът е приел по-малко от уговореното и реално доставено от ищеца количество газ.Относно заключението на съдебно - техническата експертиза от 26.01.2021г. и „представените по делото документи“ въззивният съд е приел, че не може да се направи извод за разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД и за неприетите от ответника количества газ за процесните месеци. Относно представените по делото, изготвени от ищеца, месечни отчети е приел, че от тях не може да бъде направен извод за доставено, но неприето количество газ, тъй като в тях няма данни за „доставеното“ количество газ на ответника, а за „дневнодоговореното“ и „прието“ количество газ.Формирани са мотиви, че, за да е налице „неприето“ количество газ, следва да бъдат събрани доказателства за доставеното на ответника количество газ на пунктовете за приемане-предаване, каквито не се съдържат в „представените по делото документи“, а от данните за „договореното“ количество газ не може да бъде направен извод, че това количество е и „доставено“.Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за процесния период или за части от него на пунктовете за предаване/приемане дружеството-жалбоподател да е разполагало с допълнителни количества, които да са договорени с ответника и да не са приети от него. По тези съображения първоинстанционното решение е потвърдено.

Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол на въведеното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ за изхода на спора и е налице и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, която е основателно обоснована от касатора с посоченото тълкувателно решения и решения по чл. 290 ГПК. По тези съображения, касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената и служебно известна на състава задължителна и казуална съдебна практика.

Въпросът следва да бъде конкретизиран и обобщен, в изпълнение на правомощията на касационния съд, съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. по тълк. д.№ 1 /2010г. на ОСГТК на ВКС, така: Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават, в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?

На касатора следва да се дадат указания за внасяне на таксата по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д Е ЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 317 от 13.05.2022г. по възз. т.д. № 1670/2021г. на САС.

Указва на касатора в седмичен срок да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС ДТ размер на 1349лв.,като го предупреждава, че при неизпълнение на дадените указания в срок делото подлежи на прекратяване.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване, а при неизпълнение на указанията – на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: