Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Г. К. касационна жалба на „Български пощи“ЕАД срещу решение № 255 от 18.04.2022г. по възз. т.д. № 1136/2021г. на САС.С него е потвърдено решение № 261064/06.07.2021г. по т. д.№ 1127/2020г. на СГС, с което се осъжда „Български пощи“ЕАД да заплати на „Нова броудкастинг груп“ ЕООД, на осн. чл. 355 ТЗ, във вр. с чл. 99 ЗЗД, парично вземане в размер на 100 000лв., представляващо част от вземане, което е цедирано с договор от 28.02.2020г. в общ размер 400 000лв., дължимо към 28.02.2020г. по договор № 129/29.06.2018г. за разпространение на лотарийни билети; парично вземане в размер на 2750лв., представляваща част от вземане в общ размер 11 000лв., представляващо обезщетение за забавено заплащане на главницата за периода 12.03.-18.06.2020г., и са присъдени разноски в тежест на касатора.

Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 ГПК касаторът се позовава формално на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на тълкувателно решение и решения по чл. 290 ГПК, които прилага, без да формулира правни въпроси. Въведено е бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност.

В подадения чрез адв.М. М. писмен отговор ответникът по касация „Нова броудкастинг груп“ ЕООД оспорва наличието на въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията по чл. 288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел установено от фактическа страна, че между „Ню геймс“ АД, „Национална лотария“ АД и „Български пощи“ ЕАД е сключен срочен 1-годишен договор № 129/29.06.2018г. с възможност за автоматичното му подновяване за същия срок при неизпращане на писмено предизвестие за прекратяването му в 10-дневен срок преди изтичане на срока на договора.Установил е, че по силата на договора „Ню геймс“ АД се е задължило да предоставя на „Български пощи“ ЕАД билети за моментна лотарийна игра с посочено наименование, а „Български пощи“ ЕАД – да ги приема за разпространение в обектите си при условия на консигнация, уговорени в договора.Решаващият състав е приел за установено, че, съгласно сключеното между „Ню геймс“ АД и „Български пощи“ ЕАД споразумение от 31.01.2020г., продадените лотарийни билети в изпълнение на договора от 29.06.2018г. за периода 01.01.-31.10.2020г. са на стойност 2 713 540лв., като след прихващане на дължимото по договора на „Български пощи“ ЕАД възнаграждение/комисионна в размер на 260 499.84лв., дължимата на „Ню геймс“ АД сума е в размер на 2 453 040лв.Въззивният съд е приел за установено, че с договор за цесия от 28.02.2020г. „Ню геймс“ АД е прехвърлило на „Нова броудкастинг груп“ ЕООД произтичащо от договора от 29.06.2018г. вземане към „Български пощи“ ЕАД в размер на 400 000лв., като „Български пощи“ ЕАД е получило съобщения за цесията на 03.03.2020г. от цедента и на 05.03.2020г. и на 15.06.2020г. от цесионера. Установил е, че по молба на управителя на „Ню геймс“ АД от 27.02.2020г., с искане на осн. чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, е образувано т. д.№ 447/2020г. на СГС, което е прекратено с определение на 09.06.2020г., поради оттегляне на молбата, след което на 07.06.2020г. по молба от кредитор на „Ню геймс“ АД с искане за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството е образувано т. д.№ 699/2020г. на СГС.Въззивната инстанция е приела за установено, че по т. д.№ 699/2020г. на СГС са постановени определение от 23.06.2020г., с което по молба на кредитора са допуснати предварителни обезпечителни мерки и е назначен временен синдик и решение от 06.01.2021г., с което е открито производство по несъстоятелност на „Ню геймс“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността - 27.02.2020г., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му, длъжникът е лишен от право да управлява и се разпорежда с имуществото си, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, постановено е неговото осребряване и е назначен постоянен синдик.Установила е, че по делото е постъпила молба от 03.02.2021г. „Български пощи“ ЕАД с искане за присъединяване като кредитор, но не е прието предявеното от него вземане в размер на 1 955 245.42лв., представляващо главница по договора № 129/29.06.2018г., и е подадено от „Български пощи“ ЕАД възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ.Въззивният съд е приел за установено, че на 23.06.2020г. е било издадено разпореждане за изпълнение, на осн. чл. 230, ал. 4 ДОПК, за прехвърляне от „Български пощи“ ЕАД на запорирани суми в размер на 3 835 540.20лв., което е във връзка със запори, наложени с постановления за налагане на обезпечителни мерки и запорни съобщения от 04.03. и 06.03.2020г. по образуваното ИД №[ЕИК]/21.02.2020г. за публично вземане на „Ню геймс“ АД.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че на основание договора от 29.06.2018г., чието съдържание го определя като договор за консигнация, по отношение на който са приложими правилата на комисионния договор – чл. 348 и сл.ТЗ, между „Ню геймс“ АД и „Български пощи“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което „Български пощи“ ЕАД е поело задължението да разпространява в обектите си доставяните му от „Ню геймс“ АД билети за лотарийна игра с посочено наименование срещу заплащането на уговорената комисионна.Приел е, че към момента на сключване на договора за цесия на 28.02.2020г. „Български пощи“ ЕАД е било неизправна страна по договора за консигнация със задължение към „Ню геймс“ АД за продажна цена на предоставените лотарийни билети в размер на 1 406 371.46лв., а след съобщаване на цесията на „Български пощи“ ЕАД на 02.03.2020г. в полза на цесионера „Нова броудкастинг груп“ ЕООД е възникнало правото да иска изпълнение от длъжника и задължение на длъжника да престира на цесионера.По отношение на дадената от първоиинстанционния съд правна квалификация по чл. 355 ТЗ, във вр. чл. 99 ЗЗД въззивният съд е приел, че същата е правилна, тъй като съответства на въведените от ищеца твърдения.Възприети са изцяло и към тях въззивната инстанция е препратила, на осн. чл. 272 ГПК, мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията за нищожност на договора за цесия. По отношение на доводите във връзка с наложените обща възбрана и запор върху имуществото на „Ню геймс“ АД с решението от 06.01.2021г. по т. д.№ 699/2020г. на СГС решаващият състав е приел, че те правилно не са обсъдени от първата инстанция, тъй като са ирелевантни за спора.Формирани са мотиви, че релевантно за спора е, че договорът за цесия е сключен преди обявяване на цедента в несъстоятелност, като към този момент не е имало наложени обща възбрана и запор върху имуществото му, нямало е назначен временен синдик, органите на дружеството не са били с прекратени правомощия и дружеството не е било лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си.Доколкото цесията представлява разпоредителна сделка и същата е извършена след началната дата на неплатежоспособността, въззивната инстанция е приела, че цесията би могла да бъде обявена за недействителна при успешно проведен иск по чл. 646, ал. 2 ТЗ, но дотогава тя е валидна сделка и поражда целените с нея правни последици.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно общото основание за селектиране на касационните жалби е посочено следното: Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.ВКС може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на въведеното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от това, че касаторът не е формулирал правни въпроси, отговарящи на характеристиките, очертани в чл. 280, ал. 1 ГПК.Както се посочи, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от начение да изхода по конкретното дело. Липсата на общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване на решението до директен касационен контрол на въведеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл. 290, ал. 2 ГП.Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В случая въведените от касатора доводи не могат да обосноват нито една от проявните форми на очевидна неправилност, изведена от посочените по-горе критерии, а въведените от него доводи съставляват основания за касационно обжалване, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване.Пряко от мотивите на обжалваното въззивно решение не се констатира очевидна неправилност, изведена от посочените по-горе критерии.

Поради изложеното и тъй като при дължимата служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, не се допуска касационно обжалване.

Разноски за подаване на писмен отговор на касационната жалба не се присъждат, поради непредставяне на доказателства за реалното им извършване.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д Е ЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 255 от 18.04.2022г. по възз. т.д. №1136/2021г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:…………………… Членове: