1Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр.София, 08.02.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3620 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № 269213 от 20.07.2022 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от В. И. К. и Д. С. К., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 1991/19.06.2017г. по гр. д. № 123/2016 г. на Районен съд –Пловдив, с което са отхвърлени предявените от молителите срещу Е. Г. Г. по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 59 ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 5 лева, от общо дължими 1800 лева.

Молителите твърдят, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не са могли да се снабдят своевременно. Сочат това да е уведомление изх.№ 22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от кмета на район Южен, община Пловдив, което са получили на 20.04.2022г. Според молителите в уведомлението се съдържат констатации и изводи, които опровергават тези на решаващия състав на ОС Пловдив, че съществува административен ред за защита на правата им, който изключва субсидиарното приложение на исковата защита по чл. 59 ЗЗД.

Ответникът Е. Г. Г. е депозирал становище по молбата в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с постановено по делото определение № 4125/11.10.2022г. Върховният касационен съд я намира за неоснователна по следните съображения:

Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по предявен от молителите по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 59 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за неоснователно обогатяване от ползване без основание на собствения на ищците в режим на СИО имот с идентификатор ............ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], на [улица], от ответника, чрез преминаване през него с лек автомобил в периода 01.11.2014г. - 01.05.2015г.

За да отхвърли така предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ищците не са доказали пълно да са собственици на имота с идентификатор ......................... и успоредно с това, че : 1/ ползваният от ответника път има статут на временен такъв по смисъла на чл. 190 и чл. 191 ЗУТ , поради което обезщетението за използването му се определя от общината по реда на чл. 210 ЗУТ към момента на одобряване на проекта за прокарване на такъв път и тогава такова не е било определено, тъй като към него момент, и имот с идентификатор ....................., и частта от УПИ, през която преминава временния път, са били собственост на едно и също лице; 2/ съгласно чл. 191, ал. 1 ЗУТ обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарване на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлените имоти, които ще се обслужват от временните пътища, а в случая такъв е трето за спора лице и 3/ ответникът, в качеството си на суперфициарен собственик на УПИ, през който преминава временния път, ползва последния на законово основание.

Въззивната инстанция е зачела силата на пресъдено нещо на постановеното междувременно съдебно решение, с което правото на собственост на ищците върху имот с идентификатор .................. е признато, но е достигнала до еднакъв краен извод за неоснователност на иска по чл. 59 ЗЗД, приемайки, че този ред за защита е изключен от съществуването на административно производство по чл. 210 ЗУТ.

Не е било спорно по делото и е установено от събраните доказателства, че цялата площ на имот с идентификатор ....................... е предвидена с улична регулация от 2005г. за разширение на [улица], но предвиденото разширение не е изпълнено, в резултат от което, и след изменението на кадастралната карта през 2009г., поземлен имот с идентификатор .................... (където е сградата, в която ответникът притежава жилищен обект) е останал без достъп до обществен път, което е наложило преминаване през имота на ищците, за да се достигне до [улица].

Според въззивния съд, в приложение на разпоредбите на чл. 190, ал. 1, чл. 191 и чл. 210 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя по искане на заинтересованите лица или служебно, за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Въз основа на цитираното, съдът е приел, че ищците имат право на обезщетение за ползването на имота им за преминаване от собствениците на обекти в поземлен имот с идентификатор .........................., но размерът на същото следва да се определи по предвидения в чл. 210 от ЗУТ административен ред, за което следва да сезират О. П. и то би било дължимо от всички собственици на поземления имот, които преминават през имота на ищците.

Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение поради наличие на нови обстоятелства или нови доказателства. Отмяната на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Това ще рече, че фактите трябва да са новооткрити т. е. да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги посочи на съда поради обективна невъзможност да ги узнае или да ги удостовери. Новите писмени доказателства пък са тези, които не са могли да бъдат известни на страната – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. Никое от условията на чл. 303, ал. 1 ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните:

Молителите представят като ново писмено доказателство уведомление с изх. №22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от Кмета на район Южен, О. П. удостоверяващо, че в деловодството на район Южен за времето от 01.01.2012г. до 20.04.2022г. не са установени подадени заявления от заинтересовани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот - за достъп до поземлен имот с идентификатор ......................... или по отношение на поземлен имот с идентификатор ....................... В уведомлението е посочено също, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл. 210 ЗУТ във връзка с чл. 191 или чл. 192 от ЗУТ.

Удостовереният с уведомлението отрицателен факт, че в съответния период никой от заинтересованите собственици не е подавал заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот, е съществувал към деня на приключване на устните състезания, но никоя от страните не го е твърдяла и съответно не е инициирала доказването му, тъй като е извън предмета на спора. Този факт няма отношение към решаващия извод на въззивната инстанция, че е изключено субсидиарното приложение на иска по чл. 59 ЗЗД, доколкото с последния разполага само този, който въобще не може да защити правото си с друг иск/ по друг ред, а не този, който е разполагал с такава възможност, но не се е възползвал от нея.

Уведомлението е новосъздаден документ, но обстоятелството, което цели да установи – че не е била задействана административната процедура по чл. 210 ЗУТ във връзка с чл. 191 или чл. 192 от ЗУТ - е съществувало от преди завеждане на делото и молителите са имали обективната възможност да направят необходимата справка и да се снабдят своевременно с тази информация. Отделен е въпросът, че последната е ирелевантна.

Онази част от уведомлението, съгласно която собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл. 210 ЗУТ във връзка с чл. 191 или чл. 192 от ЗУТ няма характер на писмено доказателство, а представлява становище на издателя на уведомлението ( кмета на р-н Южен, Пловдив). То не обвързва съда, чийто е прерогативът за тълкуването и прилагането на правните норми.

В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

На ответната страна се следват разноските за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 300 лева, съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. К. и Д. С. К., чрез адв. А. П., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 1991/19.06.2017г. по гр. д. № 123/2016г. на Районен съд –Пловдив.

ОСЪЖДА В. И. К. и Д. С. К. да заплатят на Е. Г. Г. сумата 300 лв. - разноски за производството по отмяна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: