Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Б., подадена чрез адв. Б. Т., против определение № 16681/31.07.2018 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 7433/2018 г., с което е потвърдено определение № 394487/25.04.2018 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 67479/2017 г., с което е върната исковата му молба.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Приложено е „изложение към жалбата“, с което касаторът е изпълнил дадени указания от администриращия съд.

За да се постанови атакуваното определение, Софийски градски съд е взел предвид, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. Д. Б. против Н. И. И.,с която се иска да се обяви за окончателен договор за покупко-продажба на МПС /мотоциклет/, сключен в устна форма и да се признае, че ответникът е собственик на мотоциклета. С разпореждания от 25.10.2017 г., 15.12.2017 г. и 06.03.2018 г. Софийски районен съд е дал указания на ищеца, включително да уточни петитума на исковата молба. Въпреки наведените доводи и съображения СРС е счел, че предявените искове са недопустими и върнал исковата молба. Въззивният съд е потвърдил този извод. Изрично е посочено, че предявените установителни искове са за установяване на факти и с оглед императивната разпоредба на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК са недопустими. Съдът е анализирал всички твърдения и искания на ищеца, включително и заявеното в молба от 26.03.2018 г., и е посочил, че по отношение на искането за обявяване на предварителен устен договор за окончателен липсва правен интерес, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 144, ал. 2 ЗДвП такъв предварителен договор за продажба на мотоциклет е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1 ЗЗД и липсва правен интерес от обявяването на нищожен договор за окончателен.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като частната жалба е процесуално недопустима.

По силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване. От разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК следва, че това са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора, а когато има за предмет вещни права – стойността на вещта. В изпълнение на дадени указания за представяне на застрахователната оценка, ищецът е приложил удостоверение от застраховател, от което е видно, че застрахователната сума на процесния мотор е 500 лв.,респективно цената на всеки от предявените искове е 500 лв. Тази сума, като цена на иска обосновава извода, че е налице изключението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.Константна е практиката, че цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.

Съобразно изложеното частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба, подадена от М. Д. Б. срещу определение № 16681/ 31.07.2018 г. по ч. гр. д. № 7433/2018 г. по описа на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4049/2018г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: