О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 153

гр. София, 21.03.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 130/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [община] - [населено място], обл. П., срещу определение № 413 от 09.12.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 336/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 04.11.2015 г. по т. д. № 510/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от [община] против [фирма] иск за разваляне на договор за аренда на земеделска земя № 56 от 02.12.2002 г. с нотариална заверка на подписите от 09.01.2013 г., сключен между [община] като арендодател и [фирма] като арендатор, поради неплащане на арендни вноски.

С частната касационна жалба се въвеждат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска за разваляне на договора за аренда противоречи на действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/, предписваща развалянето на договор за аренда, сключен за повече от 10 години, да става само по съдебен ред. Излага съображения, че приетата след сключване на договора ал. 3 на чл. 28 ЗАЗ, на която се е позовал въззивният съд, не намира приложение към процесния договор...