О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 140

гр. София, 16.02.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВАЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 3511 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. М., срещу решение № 1505 от 15.07.2014г. по т. д. № 4591/2013г. на Софийски апелативен съд, 9 състав в частта, в която след отмяна на решение № 93 от 14.08.2013г. по гр. д. № 100082012г. по описа на Пернишки окръжен съд е отхвърлен изцяло предявеният от [фирма], [населено място] против [община] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 3 216 000 лева, представляваща неустойка по чл. 23 от сключения между страните договор за обществена поръчка № 66/05.03.2009г., и по касационна жалба на [община] срещу същото решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 370 733, 33 лева, представляваща възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка № 66 от 05.03.2009г. за периода от 01.09.2012г. до 24.11.2012г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 3 170, 22 лева – обезщетение за забава върху сумата 370 733, 33 лева.

Касаторът [фирма], [населено място], поддържа, че въззиввото решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че изводите на въззивния съд са в противоречие с разпоредбите на материалния закон – чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 23 от договора за възлагане...