Мълчаливо продължаване на договора за наем * договор за наем * прекратяване на договор за наем * обезщетение за ползване след прекратяване на договор за наем

Р Е Ш Е Н И Е№ 174София, 01.03.2016 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2513/2014 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Диагностично-консултативен център І П.” Е., [населено място] срещу решение № 378 от 27.01.2014 г. по т. д. № 1710/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пернишки окръжен съд решение № 10 от 15.02.2013 г. по т. д. № 691/2012 г., са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 53 423.60 лв. – обезщетение за ползване на конкретно посочени обекти в сградата на [улица], [населено място], заедно с оборудването, апаратурата и инструментариума, след прекратяването на сключения за тях договор за наем от 01.01.2008г., за периода от 01.03.2009 г. до 30.04.2010 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1ЗЗД за сумата 8 205.82 лв. – законна лихва върху обезщетението за периода от 28.01.2011 г. до датата на исковата молба 31.07.2012 г.

Касаторът поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното решение поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недоказаност размера на претендираното обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като развива подробни съображения в подкрепа на тезата, че доколкото се касае...